Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deception Point, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 203 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2003
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
- — Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Метеоритът | |
Deception Point | |
Автор | Дан Браун |
---|---|
Първо издание | САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | трилър |
Вид | роман |
Издателство в България | ИК „Бард“ (2003) |
Преводач | Крум Бъчваров |
ISBN | ISBN 954-585-492-8 |
Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.
Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]
Персонажи
- Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
- Майкъл Толанд – океанограф, автор на научнопопулярни документални филми
- Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
- Зак Харни – Президент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
- Марджъри Тенч – съветник на президента
- Седжуик Секстън – сенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
- Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
- Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
- Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
- Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
- Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
- Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.
Източници
- ↑ „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8
116
Корки Марлинсън вече не стоеше на руля на моторницата, която се носеше с пълна скорост в нощта. Знаеше, че лодката и без него ще се движи по права линия. „Пътят на най-малкото съпротивление…“
Той седеше в задния край на моторницата и се опитваше да прецени колко сериозна е раната в крака му. Куршумът беше влязъл през прасеца и за малко не бе счупил костта. Нямаше изходна рана, така че куршумът трябваше да е останал вътре. Корки потърси нещо, за да спре кръвта, но не намери нищо — само плавници, шнорхел и две спасителни жилетки. Нямаше аптечка. Той отчаяно отвори едно сервизно шкафче и откри инструменти, парцали, изолирбанд, смазка и резервни части. Погледна окървавения си крак и се зачуди на какво разстояние трябва да се отдалечи, за да излезе извън територията на акулите.
„Много далече, по дяволите!“
Делта Едно летеше ниско над океана и се взираше в мрака за моторницата. Тъй като предполагаше, че беглецът ще се насочи към брега и ще се опита да се отдалечи максимално, командирът на отряда от Делта Форс проследи пътя на крестлайнъра в посоката, противоположна на „Гоя“.
„Вече трябваше да съм го настигнал“.
При други обстоятелства откриването на бягаща лодка щеше да е проста работа, но заглушаващите системи на хеликоптера правеха радара му безполезен. Не можеше да става и дума за затваряне на „чадъра“, докато не получеше потвърждение, че всички на борда на „Гоя“ са мъртви. Тази нощ никой от кораба нямаше да повика помощ по телефона.
„Тайната на метеорита ще умре. Тук. Сега“.
За щастие Делта Едно разполагаше с други средства за проследяване. Дори на този странен фон на горещия океан лесно можеше да открие термичната следа на моторницата. Той включи термоскенера. Температурата на океана наоколо беше тридесет и пет градуса. Емисиите на извънбордовия двигател с мощност двеста и петдесет конски сили бяха стотици градуси по-горещи.
Кракът на Корки Марлинсън се вцепени.
Тъй като не знаеше какво друго да направи, той избърса ранения си прасец с парцалите и уви раната с много пластове изолирбанд. Когато ролката свърши, целият му прасец от коляното до глезена беше покрит със стегнат сребърен пласт. Кръвта спря, въпреки че дрехите и ръцете му все още бяха окървавени.
Седнал на дъното на крестлайнъра, Корки се чудеше защо хеликоптерът още не го е открил. Вдигна поглед и огледа хоризонта зад себе си. Очакваше да види далечния „Гоя“ и приближаващия се вертолет. Странно, не видя нищо. Светлините на „Гоя“ бяха изчезнали. Не можеше да се е отдалечил чак толкова много, нали?
Изведнъж го обзе надежда, че може би ще успее да избяга. Може би го бяха изгубили в мрака. Може би щеше да стигне до брега!
И тогава забеляза, че следата зад лодката му не е права. Тя сякаш постепенно се заобляше, като че ли моторницата се движеше по дъга, а не по права линия. Смутен, астрофизикът завъртя глава да проследи дъгата. И след миг видя кораба. „Гоя“ беше на около половин километър от лявата му страна. Ужасен, Корки със закъснение разбра грешката си. Тъй като нямаше кой да държи руля, носът на крестлайнъра постоянно се бе ориентирал спрямо посоката на силното течение — кръговия поток на подводния циклон. „Движа се в кръг, по дяволите!“
Връщаше се към началната си точка.
Все още беше в гъмжащия от акули циклон. Спомни си мрачните думи на Толанд: „Имат най-съвършеното обоняние в морето — могат да надушат кръв от километър и половина“. Погледна окървавения си, облепен с изолирбанд крак и ръцете си. Хеликоптерът скоро щеше да го настигне. Той разкъса кървавите си дрехи и запълзя гол към кърмата. Никоя акула не можеше да се движи със скоростта на лодката, затова той спокойно се изми, доколкото можеше. „Само капчица кръв…“
Когато се изправи — гол в нощта — Корки знаеше, че му остава една-единствена възможност. Някога бе научил, че животните маркират територията си с урина, защото пикочната киселина е най-силно миришещата течност, произвеждана от тялото.
„По-силно от кръвта“. Поне така се надяваше. Искаше му се да е изпил няколко бири. Той повдигна ранения си крак върху парапета и се опита да препикае изолирбанда. „Хайде! — Зачака. — Нищо не може да се сравнява с удоволствието да се опикаваш, когато по петите те гони хеликоптер!“
Накрая успя. Намокри лепенката и използва малкото останала в мехура му течност, за да навлажни един парцал, с който намаза цялото си тяло. „Адски приятно!“
В тъмното небе се появи червен лазерен лъч и се насочи към него като блестящо острие на грамадна гилотина. Вертолетът се приближи под ъгъл — пилотът очевидно се бе объркал, защото моторницата се връщаше към „Гоя“.
Корки бързо си сложи спасителна жилетка и застана на кърмата. На окървавеното дъно, само на метър и половина от него, се появи червена точка. Беше време.
От борда на „Гоя“ Майкъл Толанд не видя как неговата моторница избухва в пламъци и се премята във въздуха.
Ала чу експлозията.