Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deception Point, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 202 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2003
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
- — Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Метеоритът | |
| Deception Point | |
| Автор | Дан Браун |
|---|---|
| Първо издание |  САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | трилър |
| Вид | роман |
| Издателство в България | ИК „Бард“ (2003) |
| Преводач | Крум Бъчваров |
| ISBN | ISBN 954-585-492-8 |
Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.
Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]
Персонажи
- Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
- Майкъл Толанд – океанограф, автор на научнопопулярни документални филми
- Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
- Зак Харни – Президент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
- Марджъри Тенч – съветник на президента
- Седжуик Секстън – сенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
- Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
- Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
- Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
- Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
- Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
- Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.
Източници
- ↑ „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8
122
Зак Херни седеше по халат на бюрото си в Овалния кабинет. Главата му се пръскаше. Току-що бе научил най-новата част от загадката.
„Марджъри Тенч е мъртва“.
Съветниците му бяха съобщили, че разполагат с информация, според която Тенч отишла на среща с Уилям Пикъринг при паметника на Рузвелт. Тъй като отсъстваше и директорът на НРС, хората му се бояха, че и той е мъртъв.
В последно време отношенията между президента и Пикъринг не бяха много добри. Преди няколко месеца Херни беше установил, че директорът е замесен в незаконни действия, целящи да спасят разклатената му предизборна кампания.
Пикъринг бе използвал възможностите на НРС и се бе сдобил с достатъчно мръсотия срещу сенатор Секстън, за да провали кампанията му — скандални секс снимки на сенатора с неговата съветничка Гейбриъл Аш, уличаващи финансови документи, доказващи, че Секстън взима подкупи от частни космически компании. Пикъринг анонимно беше пратил уликите на Марджъри Тенч, като бе смятал, че Белият дом ще ги използва по предназначение. Ала когато беше видял всичко това, Херни бе забранил на Тенч да го публикува. Сексскандалите и корупцията бяха смъртоносни болести във Вашингтон и изваждането на поредния случай пред публиката само щеше да увеличи недоверието към властите.
„Цинизмът погубва тази страна“.
Макар Херни да знаеше, че може да съсипе Секстън със скандал, това щеше да опетни достойнството на американския сенат, нещо, което той отказваше да направи.
„Край на окалването“. Щеше да победи сенатор Секстън в честна борба.
Разгневен от отказа на Белия дом да използва осигурените от него доказателства, Пикъринг се беше опитал да разпали скандала, като пусна слух, че Секстън е спал с Гейбриъл Аш. За нещастие, сенаторът декларира своята невинност с такова убедително възмущение, че накрая се бе наложило президентът лично да се извини за изтичането на тази информация. В крайна сметка Уилям Пикъринг беше донесъл повече проблеми, отколкото полза. Херни му заяви, че ако пак се намеси в предизборната кампания, ще го подведе под отговорност. Естествено голямата ирония бе, че директорът изобщо не харесваше президента Херни. Опитите да помогне в кампанията му се дължаха просто на страх за съдбата на НАСА. Зак Херни беше по-малката от двете злини.
„А сега някой е убил Пикъринг?“
Херни не можеше да повярва.
— Господин президент? — повика го един съветник. — Както поискахте, обадих се на Лорънс Екстром и му съобщих за Марджъри Тенч.
— Благодаря.
— Той настоява да разговаря с вас.
Херни още бе бесен на директора заради лъжата му за ПОСП.
— Кажете му, че ще му се обадя сутринта.
— Господин Екстром иска да разговаря с вас веднага — неспокойно заяви съветникът. — Много е разстроен.
„Той ли е разстроен?“ Херни усети, че още малко и ще избухне. Докато вървеше към телефона, президентът се чудеше още какво може да се е объркало тази нощ.