Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deception Point, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 201 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Метеоритът
Deception Point
АвторДан Браун
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-492-8

Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.

Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]

Персонажи

  • Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
  • Майкъл Толандокеанограф, автор на научнопопулярни документални филми
  • Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
  • Зак ХарниПрезидент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
  • Марджъри Тенч – съветник на президента
  • Седжуик Секстънсенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
  • Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
  • Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
  • Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
  • Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
  • Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
  • Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.

Източници

  1. „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8

83

Сградата, в която се помещаваше централата на НАСА, бе исполински стъклен куб. В нея имаше над триста километра кабели и хиляди тонове компютърни процесори. Там работеха хиляда сто тридесет и четирима държавни служители, които управляваха годишния бюджет от петнадесет милиарда долара на Управлението и ежедневното функциониране на дванадесетте бази на НАСА в страната.

Въпреки късния час Гейбриъл изобщо не се изненада, когато видя, че фоайето е пълно с хора, развълнувани журналисти и още по-развълнувани служители. Тя припряно влезе. Входът приличаше на музей. Наоколо бяха поставени модели на известни космически капсули, от тавана висяха сателити. Телевизионни екипи се опитваха да превземат цялата площ на скъпия мраморен под и заснемаха ококорени служители на НАСА, които влизаха през вратата.

Гейбриъл се заоглежда, но не забеляза никой, който да й прилича на ръководителя на проекта „ПОСП“ Крис Харпър. Половината хора във фоайето носеха журналистически пропуски, а другата половина — служебни карти със снимка. Тя нямаше нито едното, нито другото. Забеляза млада жена със служебна карта на НАСА и забърза към нея.

— Здравейте. Търся Крис Харпър.

Жената я изгледа странно, като че ли я познаваше отнякъде и не можеше да си спомни откъде.

— Преди малко видях доктор Харпър да минава оттук. Мисля, че се качи нагоре. Познаваме ли се?

— Едва ли — отвърна Гейбриъл. — Как да се кача горе?

— В НАСА ли работите?

— Не.

— Тогава не можете да се качите горе.

— О, може ли да се обадя отнякъде…

— Ей — внезапно, се ядоса жената. — Знам коя сте. Видях ви по телевизията със сенатор Секстън. Не мога да повярвам, че имате наглостта да дойдете тук…

Гейбриъл вече се бе скрила в тълпата. Зад себе си чуваше гневните викове на жената, която съобщаваше на околните, че помощничката на Секстън е в централата.

„Върхът. От две секунди съм тук и вече съм в списъка на най-търсените престъпници!“

Тя наведе глава към гърдите си и забърза към другия край на фоайето. На стената имаше списък на отделите. Прегледа го в търсене на Крис Харпър. Нищо. Изобщо нямаше имена.

„ПОСП?“ — зачуди се Гейбриъл и потърси нещо, което да е свързано с Полярния орбитален скенер на плътността. Не забеляза нищо. Боеше се да се обърне, почти очакваше да види тълпа разгневени служители на НАСА, които идват да я линчуват. Единственото, което изглеждаше поне малко обещаващо, се намираше на четвъртия етаж:

ГЕОЛОГИЧЕСКА ИНИЦИАТИВА, ФАЗА II

Система за наблюдение на Земята (СНЗ)

Като криеше лице от навалицата, Гейбриъл се запъти към една ниша с няколко асансьора и чешмичка. Потърси бутоните, но видя само слотове. „По дяволите!“ Асансьорите бяха недостъпни за външни лица — работеха със служебни карти.

Група възбудено разговарящи младежи забързано се приближиха към асансьорите. Всички носеха служебни карти. Гейбриъл се наведе над чешмичката, като крадешком следеше какво става, зад нея. Един пъпчивец — смееше се и удивено клатеше глава — пъхна картата си в слота и отвори асансьора.

— Момчетата от програмата за търсене на извънземен разум направо са се побъркали! — каза той, докато се качваха. — Компютрите им от двайсет години следят полета под двеста милиянски, а вещественото доказателство още отначало било заровено в леда на Земята!

Вратите на асансьора се затвориха и младежите изчезнаха.

Гейбриъл се изправи и избърса уста. Не знаеше какво да прави. Огледа се за вътрешен телефон. Нищо. Зачуди се дали не може да открадне служебна карта от някого, ала нещо й подсказваше, че не е разумно. Разбираше, че трябва да побърза. Жената, с която бе разговаряла, вече сигурно обикаляше навалицата с човек от охраната.

Иззад ъгъла се появи елегантен плешив мъж и забърза към асансьора. Гейбриъл пак се наведе над чешмичката. Мъжът пъхна картата си в слота. Отвори се друга асансьорна врата и той се качи.

„Майната му. — помисли си Гейбриъл. — Сега или никога“.

Докато вратите се затваряха, тя се обърна, затича се и пъхна ръка в кабината. Вратите отново се отвориха и Гейбриъл се втурна вътре запъхтяна.

— Някога виждали ли сте такова нещо? — попита тя сепнатия плешив мъж. — Боже мой, това е безумно!

Мъжът я изгледа странно.

— Момчетата от програмата за търсене на извънземен разум направо са се побъркали! — продължи Гейбриъл. — Компютрите им от двайсет години следят полета под двеста милиянски, а вещественото доказателство още отначало било заровено в леда на Земята!

Служителят се изненада.

— Ами… да… много е… — Той погледна към шията й, очевидно смутен, че не вижда да виси служебна карта. — Извинете, вие…

— Четвъртият етаж, моля. Толкова бързах, че едва се сетих да си сложа бельо! — Тя се засмя и крадешком хвърли поглед към картата му: „ДЖЕЙМС ТИСЪН, счетоводен отдел“.

— Тук ли работите? — с неудобство попита мъжът. — Госпожице?…

Гейбриъл зяпна и се ококори.

— Джим! Обидена съм! Нищо не може повече да наскърби една жена от това да се почувства незабележима!

Плешивият пребледня и смутено прокара длан по темето си.

— Извинете… това вълнение, нали разбирате. Признавам, че наистина ми изглеждате много позната. Към коя програма сте?

„Мамка му!“ Тя уверено се усмихна.

— СНЗ.

Мъжът посочи светещия бутон на четвъртия етаж.

— Естествено. Исках да кажа, по кой проект?

Пулсът на Гейбриъл се ускори. Сещаше се само за един.

— ПОСП.

Той се изненада.

— Наистина ли? Мислех, че познавам всички от групата на доктор Харпър.

Гейбриъл засрамено кимна.

— Крис ме крие от всички. Аз съм оная идиотка програмистка, дето се прецака с индекса на софтуера за регистриране на аномалии.

Плешивият зяпна.

— Вие ли сте били?

Гейбриъл се намръщи.

— Не спах цяла седмица.

— Обаче го отнесе доктор Харпър!

— Знам. Крис си е такъв. Поне оправи нещата. Какво изявление, а? За тоя метеорит. Поразена съм!

Асансьорът спря на четвъртия етаж и Гейбриъл изскочи навън.

— Радвам се, че се видяхме, Джим. Много поздрави на момчетата от счетоводството!

— Непременно ще им предам — заекна той, докато вратите се затваряха. — И аз се радвам, че се видяхме.