Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deception Point, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 201 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Метеоритът
Deception Point
АвторДан Браун
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-492-8

Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.

Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]

Персонажи

  • Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
  • Майкъл Толандокеанограф, автор на научнопопулярни документални филми
  • Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
  • Зак ХарниПрезидент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
  • Марджъри Тенч – съветник на президента
  • Седжуик Секстънсенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
  • Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
  • Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
  • Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
  • Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
  • Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
  • Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.

Източници

  1. „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8

62

Гейбриъл Аш стоеше в сумрачния коридор пред кабинета на сенатор Секстън. Краката й трепереха. Не толкова от умора от неподвижната поза, колкото от разочарование от онова, което чуваше. Срещата в стаята продължаваше, ала Гейбриъл нямаше нужда да слуша повече. Истината бе мъчително ясна.

„Сенатор Секстън взима подкупи от частни космически фирми“. Марджъри Тенч не я бе излъгала.

Обзе я отвращение. Чувстваше се предадена. Беше вярвала на Секстън. Бе се борила за него. „Как може да постъпва така?“ От време на време го беше виждала да лъже публично, за да защитава личния си живот, но това бе политика. А сега нарушаваше закона!

„Дори още не са го избрали, а вече продава Белия дом!“

Гейбриъл знаеше, че повече не може да подкрепя сенатора. Обещанието за прокарване на законопроекта за приватизиране на НАСА можеше да се изпълни единствено с презрително незачитане на законността и демократичната система. Даже Секстън да вярваше, че това е за благото на всички, предварителната продажба на това решение затръшваше вратата на правителствените проверки и оценки и игнорираше потенциално убедителните аргументи на Конгреса, президентските съветници, гласоподавателите и лобистите. На Гейбриъл и се гадеше. Зачуди се как да постъпи.

Зад нея остро иззвъня телефон и наруши тишината в коридора. Сепната, тя се обърна. Звукът идваше от гардероба във фоайето — мобилен телефон в джоба на някое от палтата.

— Извинете ме — разнесе се провлачен тексаски глас в кабинета. — Мен търсят.

Гейбриъл чу, че мъжът се изправя. „Идва насам!“ Тя рязко се обърна и забърза. В средата на коридора зави наляво и се вмъкна в тъмната кухня точно в момента, в който тексасецът излезе от кабинета. Младата жена се спотаи в мрака. Тексасецът я подмина, без да я забележи.

С бясно разтуптяно сърце Гейбриъл го чу да рови в гардероба! Накрая отговори на звънящия телефон.

— Да?… Кога?… Наистина ли? Ще го включим. Благодаря. — Той затвори и пак тръгна към кабинета, като в движение извика: — Ей! Включете телевизора! Зак Херни дава извънредна пресконференция. В осем. По всички канали. Или ще обяви война на Китай, или Международната космическа станция е паднала в океана.

— Виж, това е повод за наздравица! — възкликна някой.

Всички се засмяха.

Кухнята сякаш се завъртя около Гейбриъл. Пресконференция в осем часа? Изглежда, в края на краищата Тенч не блъфираше. Бе й дала срок до 20:00 да подпише клетвена декларация за връзката си със Секстън. „Дистанцирайте се от сенатора, докато не е станало късно“ — така беше казала. Гейбриъл си бе помислила, че й дава такъв срок, за да могат да подхвърлят информацията на утрешните вестници, ала сега се оказваше, че Белият дом възнамерява да оповести твърденията си лично.

„Извънредна пресконференция? — Колкото повече мислеше за това обаче, толкова по-странно и се струваше. — Херни се готви да разгласи този скандал? Лично?“

В кабинета включиха телевизора. Високо. Гласът на водещия трепереше от вълнение.

— Белият дом не съобщи темата на изненадващото обръщение на президента и има всевъзможни предположения. Някои политически коментатори смятат, че след неотдавнашното си отсъствие от предизборната борба Зак Херни се готви да обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат.

В кабинета се надигнаха обнадеждени аплодисменти.

„Абсурд“, помисли си Гейбриъл.

След всичката мръсотия, с която Белият дом разполагаше за Секстън, нямаше абсолютно никакъв начин президентът да се откаже. „Тази пресконференция е за нещо друго“. Изпитваше неприятното предчувствие, че вече са я предупредили за какво.

Погледна си часовника. По-малко от час. Трябваше да вземе решение и знаеше точно с кого трябва да разговаря. Гейбриъл пъхна плика със снимките под мишница и излезе от апартамента. Бодигардът изглеждаше облекчен.

— Чух вътре някакво ръкопляскане. Май сте ги зарадвали.

Тя само се усмихна и тръгна към асансьора.

Навън се спускаше необичайно студена вечер. Гейбриъл спря такси, качи се и се опита да се убеди, че знае какво прави.

— Студиото на Ей Би Си — каза тя на шофьора. — И побързайте.