Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deception Point, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 202 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Метеоритът
Deception Point
АвторДан Браун
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-492-8

Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.

Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]

Персонажи

  • Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
  • Майкъл Толандокеанограф, автор на научнопопулярни документални филми
  • Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
  • Зак ХарниПрезидент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
  • Марджъри Тенч – съветник на президента
  • Седжуик Секстънсенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
  • Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
  • Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
  • Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
  • Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
  • Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
  • Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.

Източници

  1. „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8

78

Докато изпращаше неочаквания си гост до асансьора, сенатор Секстън наистина изпитваше искрица надежда. Оказваше се, че председателят на ФКГ не е дошъл да го укорява, а да го зареди с ентусиазъм и да му каже, че битката още не е свършила.

Евентуална пролука в бронята на НАСА.

Видеозаписът на странната пресконференция бе убедил Секстън, че старецът е прав — ръководителят на проекта „ПОСП“ Крис Харпър лъжеше. „Но защо? И ако НАСА не е поправила софтуера на сателита, как е открила метеорита?“

— За да разнищиш нещо, понякога е нужна само една нишка — каза председателят, докато вървяха към асансьора. — Може би ще открием начин да отнемем победата на НАСА отвътре. Да хвърлим сянка на съмнение. Кой знае докъде ще доведе това? — Той спря уморения си поглед върху Секстън. — Не съм готов да легна и да умра, сенаторе. Убеден съм, че и вие не сте.

— Естествено. — Секстън призова цялата си решителност. — Стигнахме прекалено далеч.

— Крис Харпър излъга за софтуера — рече старецът, докато се качваше в асансьора. — И трябва да разберем защо.

— Ще намеря тази информация колкото се може по бързо — отвърна сенаторът. „Знам точно на кого да възложа задачата“.

— Добре. От това зависи бъдещето ви.

Докато се връщаше в апартамента си, Секстън крачеше малко по-леко. „НАСА е излъгала за ПОСП“. Единственият въпрос беше как да го докаже.

Мислите му вече бяха насочени към Гейбриъл Аш. Където и да се намираше в момента, сигурно й беше кофти. Гейбриъл несъмнено бе гледала пресконференцията и сега стоеше някъде на ръба, готова да скочи. Предложението й да превърнат НАСА в център на предизборната кампания се беше оказало най-голямата грешка в кариерата на Секстън.

„Длъжница ми е — помисли си той. — И го знае“.

Гейбриъл вече бе доказала, че има нюх да изнамира тайни на НАСА. Седмици наред го беше снабдявала с вътрешна информация. Имаше връзки, които не разкриваше. Връзки, от които можеше да източи сведения за ПОСП. Нещо повече, от тази вечер Гейбриъл имаше мотив. Трябваше да изплати дълга си и Секстън подозираше, че ще е готова на всичко, за да си върне благоволението му.

Когато стигна до вратата, бодигардът неочаквано се обади:

— Добър вечер, господин сенатор. Наруших заповедите ви, като пуснах Гейбриъл, но беше за добро, нали, господин сенаторе?

Секстън се закова на място.

— Какво?

— Госпожица Аш. Нали каза, че имала важна информация за вас. Затова я пуснах.

Сенаторът погледна вратата. „Какви ги говори тоя, по дяволите?“

На лицето на горилата се изписа объркване.

— Сбъркал ли съм, господин сенаторе? Гейбриъл дойде по време на срещата ви, за да ви съобщи нещо важно. Забави се вътре доста време.

Секстън дълго мълча. „Тоя идиот е пуснал Гейбриъл в апартамента ми по време на частната среща с ФКГ?“ Беше се вмъкнала вътре и си бе тръгнала, без да се обади? Само можеше да гадае какво е чула. Преглътна гнева си и се насили да се усмихне.

— А, да! Извинявай, гроги съм. А и ударих някоя и друга чашка. Наистина беше важно.

На лицето на горилата се изписа облекчение.

— Тя каза ли къде отива, когато си тръгна?

Телохранителят поклати глава.

— Много бързаше.

— Добре, благодаря.

Секстън влезе в апартамента си. Беше бесен. „Толкова сложни ли бяха инструкциите ми? Никакви гости! — Щом Гейбриъл бе останала известно време вътре и си беше тръгнала, без да му се обади, сигурно бе чула неща, които не са били предназначени за нейните уши. И то тъкмо тази вечер!“

Сенатор Секстън знаеше, че не може да си позволи да изгуби доверието на Гейбриъл Аш — когато се почувстваха измамени, жените ставаха отмъстителни и глупави. Трябваше да си я върне. Тази вечер повече от всякога имаше нужда от нея в своя лагер.