Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deception Point, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 201 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Метеоритът
Deception Point
АвторДан Браун
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-492-8

Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.

Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]

Персонажи

  • Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
  • Майкъл Толандокеанограф, автор на научнопопулярни документални филми
  • Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
  • Зак ХарниПрезидент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
  • Марджъри Тенч – съветник на президента
  • Седжуик Секстънсенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
  • Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
  • Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
  • Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
  • Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
  • Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
  • Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.

Източници

  1. „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8

106

Гейбриъл Аш стоеше до прозореца в кабинета си и се чудеше какво да направи. Преди по-малко от час бе напуснала НАСА, обзета от нетърпение да сподели измамата на Крис Харпър със сенатора. Сега не беше толкова сигурна.

Според Йоланда двама независими репортери от Ей Би Си подозираха, че Секстън взима подкупи от ФКГ. Нещо повече, Гейбриъл току-що бе научила, че той всъщност е знаел за проникването й в апартамента му по време на срещата с хората от фондацията. И все пак не й беше казал нищо за това! Тя въздъхна. Таксито отдавна си беше заминало и макар да знаеше, че за няколко минути може да повика друго, първо трябваше да направи нещо. „Наистина ли ще се опитам?“ Намръщи се. Не й оставаше друг избор. Вече не знаеше на кого да вярва.

Излезе от офиса си, върна се във фоайето и продължи по широкия коридор от отсрещната страна. В дъното видя масивната двукрила дъбова врата на кабинета на Секстън. От двете страни бяха поставени две знамена — националното отдясно и това на щата Делауеър отляво. Подобно на повечето сенатски офиси в сградата, вратите бяха подсилени със стомана, имаха обикновена и електронна ключалка и алармена система.

Гейбриъл знаеше, че ако успее да влезе вътре, дори само за няколко минути, ще получи всички необходими отговори. Докато се приближаваше към тежките врати, не се заблуждаваше, че ще мине през тях. Имаше други намерения.

На три метра от кабинета на Секстън младата жена зави надясно и влезе в дамската тоалетна. Флуоресцентните лампи автоматично се включиха и острата светлина се отрази от белите плочки. Гейбриъл се погледна в огледалото. Както обикновено, лицето й изглеждаше меко, почти деликатно. Но тя бе по-силна, отколкото предполагаше видът й.

„Сигурна ли си, че си готова да го направиш?“

Знаеше, че Секстън нетърпеливо я чака да го осведоми за положението с ПОСП. Ала сега Гейбриъл разбираше, че той ловко я е манипулирал. А тя не обичаше да я манипулират. Тази нощ сенаторът бе скрил от нея някои неща. Въпросът беше какви. Отговорите бяха в кабинета му — зад стената на тоалетната.

— Пет минути — каза Гейбриъл на глас.

Отиде в сервизния килер, протегна ръка нагоре и прокара пръсти по касата. Ключът изтрака на пода. Чистачите във „Филип А. Харт“ бяха федерални служители, изпаряваха се всеки път, щом имаше някаква стачка, и оставяха тоалетната дни наред без тоалетна хартия и тампони. На жените от офиса на Секстън им бе писнало и бяха взели нещата в свои ръце, като си бяха осигурили ключ за килера. За извънредни случаи.

„Като тази нощ“ — помисли си тя.

Отвори килера.

Вътре беше пълно с почистващи препарати и парцали. Преди месец Гейбриъл бе влязла да вземе ролка тоалетна хартия и беше направила необикновено откритие. След като не бе успяла да достигне ролката на най-горната лавица, беше използвала дръжката на една метла. По невнимание обаче бе съборила една от плоскостите на тавана. Когато се беше покатерила да я върне на мястото и, с изненада бе чула гласа на сенатор Секстън. Кристално ясно. По ехото беше разбрала, че Секстън си говори сам във вътрешната си тоалетна, която явно бе отделена от килера в дамската само с подвижни талашитови плоскости.

Тази нощ беше влязла в килера за нещо повече от тоалетна хартия. Събу си обувките, стъпи на лавиците, свали талашитовата плоскост и се покатери горе. „Толкова за националната сигурност“ — каза си тя, като се чудеше колко щатски и федерални закони й предстои да наруши.

Спусна се през тавана на вътрешната тоалетна на Секстън, стъпи върху студената порцеланова мивка и скочи на пода. Затаи дъх и влезе в кабинета на сенатора. Ориенталските килими бяха меки и топли.