Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deception Point, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 201 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Метеоритът
Deception Point
АвторДан Браун
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-492-8

Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.

Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]

Персонажи

  • Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
  • Майкъл Толандокеанограф, автор на научнопопулярни документални филми
  • Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
  • Зак ХарниПрезидент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
  • Марджъри Тенч – съветник на президента
  • Седжуик Секстънсенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
  • Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
  • Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
  • Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
  • Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
  • Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
  • Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.

Източници

  1. „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8

76

Сенатор Секстън не бе сигурен колко време е зяпал в празното пространство, когато чу тропането. Щом разбра, че пулсирането в ушите му не е от алкохола, а някой чука на вратата, той стана от кушетката, прибра бутилката курвоазие и излезе в антрето.

— Кой е? — извика сенаторът. Не беше в настроение за гости.

Телохранителят му извика името на неочаквания му посетител и Секстън моментално изтрезня. „Бързо действа“. Бе се надявал, че няма да му се наложи да проведе този разговор тази вечер.

Той дълбоко си пое дъх, позаглади косата си и отвори. Лицето пред него му бе добре познато — сурово и жилаво въпреки седемдесетте, че и отгоре години на мъжа. Бяха се срещнали същата сутрин в белия форд „Уиндстар“ на един подземен хотелски паркинг. „Наистина ли беше едва тази сутрин?“ — зачуди се Секстън. Господи, колко много се бяха променили нещата оттогава.

— Може ли да вляза? — попита тъмнокосият мъж.

Сенаторът се отдръпна настрани и пусна вътре председателя на фондацията „Космически граници“.

— Добре ли мина срещата? — попита гостът, когато Секстън затвори вратата.

„Дали е минала добре?“ Сенаторът се запита дали възрастният мъж знае какво се случва в момента.

— Всичко беше страхотно, докато президентът не излезе по телевизията.

Старецът недоволно кимна.

— Да. Невероятна победа. Това сериозно ще навреди на нашата кауза.

„Да навреди на нашата кауза ли?“ Какъв оптимист! След тазвечерния триумф на НАСА този човек щеше да е мъртъв и погребан много преди фондацията „Космически граници“ да постигне целта си да приватизира космоса.

— От години подозирам, че ще открием доказателство — продължи старецът. — Не знаех кога и къде, но рано или късно трябваше да се уверим.

Секстън се смая.

— Не сте ли изненадан?

— Математиката на космоса просто изисква съществуване на други форми на живот — отвърна мъжът и тръгна към кабинета му. — Не съм изненадан от самото откритие. Чисто интелектуално съм развълнуван. Духовно — изпитвам благоговение. Политически съм силно обезпокоен. Моментът не можеше да е по-неподходящ.

Сенаторът се зачуди защо е дошъл. Явно нямаше намерение да го окуражи.

— Както знаете, компаниите членки на ФКГ харчат милиони в опит да открият космоса за частни граждани — каза мъжът. — В последно време голяма част от тези пари отиват за вашата предизборна кампания.

— Нищо не можех да направя за тазвечерното фиаско — защити се Секстън. — Белият дом ме подмами да атакувам НАСА!

— Да. Президентът майсторски изигра играта. И все пак може би не всичко е изгубено. — В очите на стареца проблесна странна искрица надежда.

„Вдетинил се е“ — реши сенаторът. Всичко категорично беше изгубено. В момента всички телевизионни станции говореха само за гибелта на предизборната кампания на Секстън.

Старецът влезе в кабинета, седна на кушетката и впери уморените си очи в сенатора.

— Спомняте ли си проблемите, които НАСА отначало имаше със софтуера за регистриране на аномалии на борда на сателита ПОСП?

Секстън нямаше представа накъде води това. „Какво значение има сега? ПОСП е открил метеорит с фосили, по дяволите!“

— Ако си спомняте, отначало софтуерът не функционираше както трябва. Вие вдигнахте голям шум в пресата.

— Така и трябваше! — отвърна сенаторът и седна срещу него. — Това беше поредният провал на НАСА!

Старецът кимна.

— Съгласен съм. Но малко след това от НАСА дадоха пресконференция и съобщиха, че са се справили с проблема — че по някакъв начин са закърпили софтуера.

Секстън не бе гледал пресконференцията, но беше чул, че била кратка и абсолютно безинтересна — ръководителят на проекта „ПОСП“ направил тъпо техническо описание на това как НАСА преодолели дребен дефект в софтуера за регистриране на аномалии на сателита и оправили всичко.

— С интерес следя ПОСП още откакто даде дефект — каза мъжът, извади видеокасета, отиде при телевизора и я зареди във видеото. — Това би трябвало да ви заинтригува.

Записът започна. Появи се пресцентърът на НАСА във вашингтонската централа на Управлението. Добре облечен мъж се качи на трибуната и поздрави публиката. Появи се надпис:

КРИС ХАРПЪР, секторен ръководител

Полярен орбитален скенер на плътността (ПОСП)

Крис Харпър беше висок, фин и говореше със спокойното достолепие на евроамериканец, който все още с гордост пази връзката с корените си. Имаше излъскания акцент на високообразован човек. Обръщаше се към журналистите уверено, съобщаваше им някаква лоша новина за ПОСП.

— Въпреки че сателитът е в орбита и функционира нормално, имаме известен проблем с бордовите компютри. Дребна грешка в програмирането, за която поемам цялата отговорност. По-конкретно, ФИР филтърът има дефектен индекс, което означава, че софтуерът за регистриране на аномалии не функционира както трябва. В момента работим по този въпрос.

Публиката въздъхна, очевидно свикнала с грешките на НАСА.

— Какво означава това за ефикасността на сателита? — попита някой.

Харпър прие въпроса като професионалист. Уверено и делово.

— Представете си две съвършени очи без функциониращ мозък. По същество сателитът ПОСП има нормално зрение, но няма представа какво вижда. Неговото предназначение е да търси течни джобове в полярната ледена шапка, но без компютър, анализиращ данните за плътността, които ПОСП приема от скенерите си, сателитът не може да определи къде са точките на интерес. Би трябвало да се справим със ситуацията, когато следващата совалка успее да преконфигурира бордовия компютър.

В залата се разнесе разочаровано пъшкане.

Старецът погледна Секстън.

— Съобщава лошата новина добре, нали?

— Този човек е от НАСА — измърмори сенаторът. — Те го правят непрекъснато.

Записът прекъсна за миг, после продължи с нова пресконференция на Управлението.

— Втората пресконференция беше дадена преди няколко седмици — поясни гостът. — Доста късно вечерта. Малко хора я гледаха. Този път доктор Харпър съобщи добра новина.

Крис Харпър изглеждаше раздърпан и нервен.

— Радостен съм да ви съобщя, че НАСА успя да се справи със софтуерния проблем на ПОСП. — Секторният ръководител имаше всичко друго, но не и радостен вид. Той тромаво обясни как са се справили — били пренасочили изходните данни от ПОСП към компютри на Земята.

Всички изглеждаха впечатлени. Звучеше напълно правдоподобно и вълнуващо. Когато Харпър свърши, публиката ентусиазирано заръкопляска.

— Значи скоро можем да очакваме данни, така ли? — попита някой от репортерите.

Плувнал в пот, ученият кимна.

— След две седмици.

Още аплодисменти. Из залата се вдигнаха ръце.

— Засега това е всичко — заяви Харпър и започна да събира документите си. Определено изглеждаше зле. — ПОСП функционира нормално. Скоро ще имаме данни. — И едва не избяга от залата.

Секстън се намръщи. Трябваше да признае, че това е странно. Защо Крис Харпър изглеждаше толкова спокоен, когато съобщаваше лоша новина, и толкова нервен, когато съобщаваше добра? Беше естествено да се очаква тъкмо обратното. Навремето сенаторът не бе гледал тази пресконференция, макар да беше чел за решения софтуерен проблем. Тогава всичко това не му се бе сторило важно, а и публиката не се беше впечатлила: поредният проект на НАСА, който бе дал дефекти и впоследствие трябваше да ги поправят. Старецът изключи телевизора.

— НАСА обяви, че онази вечер доктор Харпър не се чувствал добре. — Той замълча за миг. — Аз обаче смятам, че Харпър излъга.

„Излъгал ли?“ Секстън го зяпна. Не можеше да си обясни защо ученият ще лъже за софтуера. И все пак през живота си сенаторът бе изрекъл достатъчно много лъжи, за да познае лошия лъжец. Доктор Харпър определено изглеждаше подозрителен.

— Може би не разбирате? — попита гостът му. — Това съобщение, което току-що чухте, е най-важната пресконференция в историята на НАСА. — Той отново направи пауза. — Въпросното удобно решение на софтуерния проблем е дало възможност на ПОСП да открие метеорита.

Секстън се озадачи. „И ти смяташ, че той е излъгал, така ли?“

— Но ако Харпър е излъгал и софтуерът на ПОСП не е функционирал, как са намерили метеорита, по дяволите?

Старецът се усмихна.

— Точно така.