Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deception Point, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 201 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Метеоритът
Deception Point
АвторДан Браун
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-492-8

Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.

Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]

Персонажи

  • Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
  • Майкъл Толандокеанограф, автор на научнопопулярни документални филми
  • Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
  • Зак ХарниПрезидент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
  • Марджъри Тенч – съветник на президента
  • Седжуик Секстънсенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
  • Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
  • Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
  • Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
  • Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
  • Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
  • Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.

Източници

  1. „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8

87

Четвъртият етаж на сградата на НАСА не бе толкова внушителен, колкото фоайето — дълги стерилни коридори с врати, разположени на равни разстояния. Коридорът пустееше. Ламинирани табелки сочеха на всички страни.

ЛАНДСАТ 7

ТЕРА

АКРИМСАТ

ДЖЕЙСЪН 1

АКВА

ПОСП

Гейбриъл тръгна към ПОСП. След като мина през няколко дълги коридора, стигна до тежка двукрила стоманена врата. Надписът гласеше:

ПОЛЯРЕН ОРБИТАЛЕН СКЕНЕР НА ПЛЪТНОСТТА

секторен ръководител Крис Харпър

Вратата бе заключена и се отваряше със служебна карта и шифър. Гейбриъл долепи ухо до студения метал. 3а миг й се стори, че чува гласове. Спореха. А може би не. Запита се дали просто да не започне да блъска по вратата, докато някой не я пусне да влезе. За съжаление, планът й да се справи с Крис Харпър изискваше малко по-фин подход. Огледа се за друг вход, ала не забеляза. До вратата имаше сервизна ниша и Гейбриъл се вмъкна в нея. Потърси връзка с ключове или електронна карта. Нямаше. Само метли и парцали. Върна се при входа и пак долепи ухо до метала. Този път определено чу гласове. Усилваха се. И стъпки. Ключалката изщрака.

Гейбриъл нямаше време да се скрие. Отскочи настрани и се долепи до стената. Няколко души забързано я подминаха. Разговаряха високо. Изглежда, бяха ядосани.

— Какво му става на Харпър, по дяволите? Мислех, че ще е на седмото небе!

— В такава нощ иска да е сам? — удивляваше се друг. — Би трябвало да празнува!

Докато групата се отдалечаваше, тежката врата започна да се затваря на пневматичните си панти. Гейбриъл остана неподвижна, изчака колкото можеше по-дълго и накрая, когато оставаха само няколко сантиметра, се хвърли напред и хвана бравата. После отново замръзна. Мъжете завиха зад ъгъла на коридора, прекалено заети с разговора си, за да погледнат назад.

Гейбриъл с разтуптяно сърце влезе в слабо осветеното помещение и тихо затвори вратата.

Откритото работно пространство й напомни за университетска лаборатория по физика: компютри, работни места, електронно оборудване, планове и листове с изчисления, пръснати навсякъде. Цареше полумрак, освен в кабинета в дъното на лабораторията, под чиято врата се процеждаше светлина. Гейбриъл предпазливо тръгна натам. Вратата бе затворена, но през прозорчето се виждаше мъж, седнал пред компютър. Тя позна учения от пресконференцията на НАСА. На вратата пишеше:

Крис Харпър Секторен ръководител, ПОСП

Внезапно я обзе страх и тя се зачуди дали наистина ще може да го направи. Секстън бе абсолютно убеден, че Харпър е излъгал. „Залагам предизборната си кампания за това“ — беше казал сенаторът. Очевидно и други смятаха така, хора, които чакаха Гейбриъл да открие истината, за да могат да се нахвърлят срещу НАСА и да се опитат да си върнат поне малко територия след опустошителните тазвечерни събития. След като следобед Тенч и правителството на Херни я бяха изиграли, Гейбриъл изгаряше от желание да помогне. Тя вдигна ръка да почука, ала спря. В главата й прозвуча гласът на Йоланда: „Ако Крис Харпър е излъгал света, какво те кара да смяташ, че ще признае истината на теб?“

„Страхът“ — каза си Гейбриъл. Нали днес самата тя насмалко да стане негова жертва. Имаше план и разчиташе на тактиката, която бе виждала да прилага сенаторът, за да изтръгва информация от политическите си опоненти. Под негово наставничество Гейбриъл беше усвоила много неща, вярно, не всички красиви или етични. Но тази вечер имаше нужда от всички възможни преимущества. Ако успееше да убеди Крис Харпър да признае, че е излъгал — поради каквато и да било причина, — щеше да даде шанс на предизборната кампания на Секстън. А той бе човек, който, ако получеше дори сантиметър свободно пространство за маневриране, можеше да се измъкне от почти всяко затруднено положение. Планът й спадаше към категория, която Секстън наричаше „надхвърляне“ — метод за водене на разпит, измислен още от древните римляни за измъкване на признания от престъпници, заподозрени в лъжа. Беше измамно елементарен. Изложи информацията, за която искаш да получиш признание. После подхвърли нещо много по-ужасно. Целта бе да се даде на противника възможност да избере по-малката от двете злини — в този случай истината.

За да го постигне, трябваше да излъчва самоувереност, нещо, което в момента не изпитваше. Тя дълбоко си пое дъх, повтори сценария в главата си и решително почука на вратата.

— Нали ви казах, че съм зает! — извика Харпър.

Гейбриъл почука пак. По-силно.

— Казах ви, че не ми се слиза!

Този път тя удари по вратата с юмрук. Крис Харпър се приближи и рязко отвори.

— По дяволите, не… — Той млъкна изненадано.

— Доктор Харпър — като придаде на гласа си нужната твърдост, каза тя.

— Как се качихте тук?

Лицето на Гейбриъл бе строго.

— Познавате ли ме?

— Разбира се. Вашият шеф месеци наред нападаше моя проект. Как влязохте?

— Праща ме сенатор Секстън.

Той погледна към лабораторията зад гърба й.

— Къде е придружителят ви?

— Това не ви интересува. Сенаторът има влиятелни познати.

— В тази сграда ли? — скептично попита ученият.

— Вие не бяхте честен, доктор Харпър и се боя, че сенаторът е сформирал специална сенатска комисия, за да се занимае с вашите лъжи.

Лицето на Харпър помръкна.

— Какви ги говорите?

— Интелигентни хора като вас не могат да си позволят да се правят на глупаци, доктор Харпър. Загазили сте и сенаторът ме прати да ви предложа сделка. Тази вечер неговата предизборна кампания понесе тежък удар. Не му остава нищо за губене и е готов да ви повлече със себе си, ако се наложи.

— Стига глупости!

Гейбриъл дълбоко си пое дъх и изигра коза си.

— Вие излъгахте на пресконференцията за софтуера за регистриране на аномалии на ПОСП. Това ни е известно. Известно е на много хора. Въпросът е друг. — Преди Харпър да успее да отвори уста, за да възрази, тя продължи: — Сенаторът веднага може да надуе свирката за вашите лъжи, но това не го интересува. Интересува го нещо по-важно. Мисля, че знаете за какво говоря.

— Не, аз…

— Ето предложението на сенатора. Той ще си държи устата затворена за вашите лъжи, ако му съобщите името на високопоставения ръководител на НАСА, с когото сте присвоявали средства.

Крис Харпър се опули.

— Какво? Не съм присвоявал никакви средства!

— Съветвам ви да внимавате какво говорите. Сенатската комисия вече от месеци събира информация. Наистина ли смятате, че двамата можехте да останете незабелязани? Да фалшифицирате документи и да пренасочвате средства на НАСА към частни сметки? Лъжите и незаконното присвояване могат да ви вкарат в затвора, доктор Харпър.

— Не съм извършил такова нещо!

— Твърдите, че не сте излъгали за ПОСП ли?

— Не, твърдя, че не съм присвоявал пари!

— Значи признавате, че наистина сте излъгали за ПОСП.

Харпър я зяпна, онемял за миг.

— Оставете лъжите. — Гейбриъл махна с ръка. — Сенатор Секстън не се интересува от въпроса за лъжите ви на пресконференцията. Свикнали сме с това. Открили сте метеорит, на никой не му пука как точно. Въпросът е присвояването на средства. Той трябва да обвини някой от висшите ешелони на НАСА. Просто му кажете с кого работите и той изцяло ще свали обвиненията от вас. Можете да не усложнявате нещата и да ни кажете кой е другият, иначе сенаторът ще се раздрънка за дефектния софтуер и за лъжата ви.

— Блъфирате. Няма никакви присвоени средства.

— Вие сте ужасен лъжец, доктор Харпър. Виждала съм материалите. Вашето име е навсякъде по уличаващите документи.

— Кълна се, че не знам нищо за никакви присвоени средства!

Гейбриъл въздъхна разочаровано.

— Поставете се на мое място, доктор Харпър. Мога да стигна само до две заключения. Или че ме лъжете, както излъгахте на онази пресконференция. Или че казвате истината и някой влиятелен човек в Управлението ви използва като изкупителна жертва за собствените си престъпления.

Това предположение накара Харпър да се замисли. Гейбриъл си погледна часовника.

— Офертата на сенатора важи един час. Можете да се спасите, като му съобщите името на ръководителя на НАСА, с когото сте присвоявали пари на данъкоплатците. Вие не го интересувате. Иска голямата риба. Явно въпросната личност има влияние в НАСА — успял е да запази името си в тайна и да остави вас за изкупителна жертва.

Харпър поклати глава.

— Лъжете.

— Искате ли да го заявите пред съда?

— Естествено. Ще отрека всичко.

— Под клетва ли? — презрително изсумтя Гейбриъл. — Ами ако отречете и че сте излъгали за софтуера на ПОСП? — Сърцето й биеше бясно, докато се взираше в очите му. — Внимателно обмислете възможностите си, доктор Харпър. Американските затвори са изключително неприятни.

Харпър отвърна на погледа й и Гейбриъл се помоли ученият да се огъне. За миг й се стори, че зърва пламъчета на капитулация, но когато Харпър отговори, гласът му звучеше като стомана.

— Госпожице Аш, вие ловите риба в мътна вода — с блеснали от гняв очи заяви той. — И двамата знаем, че никой в НАСА не присвоява средства. В тази стая лъжете само вие.

Гейбриъл се напрегна. Харпър продължаваше да я гледа ядосано. Прииска й се да се обърне и да избяга. „Ти се опита да изработиш ракетен специалист. Какво очакваше, по дяволите?“ Тя се насили да остане, дори вирна брадичка.

— Знам само, че съм виждала уличаващите документи — които категорично доказват, че вие и някой друг присвоявате средства на НАСА — с престорена увереност и равнодушие към неговата позиция отвърна Гейбриъл. — Сенаторът просто ми нареди да дойда и да ви дам възможност да предадете съучастника си, вместо да разследват само вас. Ще му предам, че предпочитате да рискувате и да се изправите пред съда. Можете да кажете на съдията същото, каквото казахте на мен — че не присвоявате средства и не сте излъгали за софтуера на ПОСП. — Тя се усмихна студено. — Но след онази неубедителна пресконференция, която дадохте преди две седмици, кой знае защо, се съмнявам. — Младата жена се обърна и закрачи през сумрачната лаборатория. Зачуди се дали затворът всъщност не очаква нея, а не Харпър.

Отдалечаваше се с високо вдигната глава и очакваше ученият да я повика. Мълчание. Тя отвори металната врата и излезе в коридора. Надяваше се асансьорите тук да не са със служебни карти като във фоайето. Беше изгубена. Въпреки всичките й усилия Харпър не бе захапал стръвта. „Може да е казал истината на пресконференцията за ПОСП“ — помисли си Гейбриъл.

Металната врата зад нея с трясък се отвори.

— Госпожице Аш! — извика Харпър. — Кълна се, че не знам нищо за никакви присвоени средства. Аз съм честен човек!

Сърцето на Гейбриъл отново се разтуптя. Тя си наложи да продължи да върви. Само безразлично сви рамене и отвърна през рамо:

— И въпреки това излъгахте на пресконференцията.

Мълчание. Гейбриъл вървеше по коридора.

— Почакайте! — разнесе се гласът на Харпър. Той тичешком я настигна, лицето му беше пребледняло. — Тая работа с присвоените средства — сниши глас ученият. — Струва ми се, че знам кой я е инсценирал.

Гейбриъл спря. Чудеше се дали го е чула вярно. Обърна се колкото можеше по-бавно и небрежно.

— И очаквате да повярвам, че някой го е инсценирал, така ли?

Той въздъхна.

— Кълна се, че не знам нищо за присвояване на средства. Обаче щом срещу мен има улики…

— Купища.

Нова въздишка.

— Тогава всичко е инсценирано. За да ме дискредитират, ако се наложи. И може да го е направил само един човек.

— Кой?

Харпър я погледна в очите.

— Лорънс Екстром ме мрази.

Гейбриъл се смая.

— Директорът на НАСА?!

Ученият мрачно кимна и каза:

— Той ме принуди да излъжа на пресконференцията.