Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deception Point, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 201 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Метеоритът
Deception Point
АвторДан Браун
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-492-8

Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.

Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]

Персонажи

  • Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
  • Майкъл Толандокеанограф, автор на научнопопулярни документални филми
  • Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
  • Зак ХарниПрезидент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
  • Марджъри Тенч – съветник на президента
  • Седжуик Секстънсенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
  • Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
  • Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
  • Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
  • Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
  • Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
  • Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.

Източници

  1. „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8

125

„Всичко свърши“ — помисли си Рейчъл.

С Толанд седяха един до друг на палубата и гледаха в дулото на автомата в ръцете на войника от Делта Форс. За нещастие, Пикъринг вече знаеше на кого е пратила факса. В офиса на сенатор Седжуик Секстън.

Съмняваше се, че баща й изобщо ще получи телефонното съобщение на директора. Пикъринг навярно щеше да отиде в офиса му много преди всеки друг. Ако успееше скришом да вземе факса и да изтрие съобщението преди пристигането на сенатора, нямаше да има нужда да го убива. Уилям Пикъринг може би беше един от малкото хора във Вашингтон, които бяха способни да проникнат тайно в сенаторски кабинет. Рейчъл винаги се бе удивлявала какво може да се постигне „в името на националната сигурност“.

„Естествено, ако не успее, може просто да прелети оттам, да изстреля един хелфайър през прозореца и да взриви факсмашината“ — помисли си Рейчъл. Нещо обаче й подсказваше, че това няма да е необходимо.

Изненада се, когато усети, че ръката й леко се плъзга в ръката на Толанд. Той й отвърна с нежно и силно стискане и пръстите им се оплетоха толкова естествено, сякаш го бяха правили цял живот. Сега й се искаше само да легне в обятията му, сгушена в безопасност от ужасния рев на нощното море, което бушуваше около тях.

„Никога — осъзна тя. — Това никога няма да стане“.

 

 

Майкъл Толанд се чувстваше като човек, открил надежда на път за бесилото.

„Животът ми се подиграва“.

Години наред след смъртта на Силия нощем му се бе искало да умре, беше изживявал дълги часове на болка и самота, единственото спасение от които сякаш бе смъртта. И все пак беше избрал живота — казваше си, че може да издържи сам. Днес за пръв път започваше да разбира нещо, което приятелите му му бяха повтаряли още отначало.

„Няма нужда да живееш сам, Майк. Ще намериш нова любов“.

Ръката на Рейчъл в неговата правеше тази ирония още по-мъчителна за преглъщане. Съдбата жестоко бе избрала момента. Сякаш от сърцето му се откъсваха много пластове броня. За миг на многоетажната палуба на „Гоя“ Толанд усети, че призракът на Силия го наблюдава, както често се случваше. Гласът й шепнеше в бурните води… повтаряше последните думи, които му беше казала.

„Ти си жилав човек. Обещай ми да си намериш друга любов“.

„Никога няма да поискам друга“ — бе й отговорил той.

Усмивката на Силия излъчваше мъдрост.

„Ще трябва да се научиш“.

И сега на палубата на „Гоя“ Толанд съзнаваше, че е започнал да се учи. Разбираше какво е щастие. И го обзе непреодолима воля за живот.

 

 

Докато се приближаваше към двамата пленници, Пикъринг се чувстваше странно безпристрастен. Спря пред Рейчъл, смътно изненадан, че не изпитва никакви задръжки.

— Понякога обстоятелствата налагат невероятни решения — заяви директорът.

Очите й бяха непреклонни.

— Вие сте виновен за тези обстоятелства.

— Войната взима жертви — вече по-твърдо отвърна той. „Попитайте Даяна Пикъринг и всички онези, които ежегодно загиват в защита на тази страна“. — Точно вие би трябвало да го разбирате, Рейчъл. — Пикъринг впери поглед в нея. — „Жертвай малцина, за да спасиш много“.

Тя го погледна с очевидно отвращение.

— И сега ние с Майкъл трябва да станем част от вашите малцина, така ли?

Пикъринг се замисли. Нямаше друг начин. После се обърна към Делта Едно.

— Освободете партньора си и приключвайте.

Командосът кимна. Директорът на НРС се обърна и тръгна към левия парапет на кораба. Предпочиташе да не гледа.

 

 

Делта Едно енергично стисна оръжието си и погледна към увисналия над бездната Делта Две. Оставаше само да затвори капака под краката му, да го освободи от щипките и да очисти Рейчъл Секстън и Майкъл Толанд. За нещастие, Делта Едно бе забелязал сложния пулт до капака — множество необозначени лостове и бутони, с които очевидно се управляваха капакът, моторът на макарата и още много други неща. Нямаше намерение да натисне грешен лост и да рискува живота на другаря си, като неволно спусне подводницата в морето.

„Елиминирай всички рискове. Не бързай“.

Щеше да принуди Толанд да го направи. И за да гарантира, че ученият няма да опита някой номер, щеше да се подсигури.

„Използвай противниците си един срещу друг“.

Делта Едно насочи дулото на автомата право към лицето на Рейчъл, само на сантиметри от челото й. Тя затвори очи и командосът видя, че Толанд стиска юмруци в безсилен гняв.

— Станете, госпожице Секстън — заповяда Делта Едно.

Тя се подчини.

Опрял оръжието си в гърба й, командосът я отведе при подвижната алуминиева стълба, която водеше до люка на подводницата.

— Качете се и стъпете върху подводницата.

Рейчъл го изгледа уплашено.

— По-бързо — нареди Делта Едно.

Докато се качваше по алуминиевия трап зад тритона, Рейчъл имаше усещането, че се движи като в кошмар. Когато стигна горе, спря. Нямаше желание да прекрачи бездната, за да стъпи върху увисналата във въздуха подводница.

— Качете се върху подводницата — каза войникът, като се върна при Толанд и опря дулото на автомата си в главата му.

Хванатият в щипките командос наблюдаваше Рейчъл и мъчително се гърчеше. Явно нямаше търпение да се освободи. Тя погледна Толанд. „Качи се върху подводницата“. Нямаше друг избор.

Сякаш прекрачваше пропаст, младата жена стъпи върху двигателя на тритона, малък плосък участък зад заобления купол. Деветтонният апарат едва реагира — залюля се само няколко сантиметра.

— Идете при пулта и затворете капака — каза командосът на Толанд.

Под прицела на автомата океанологът тръгна към пулта. Движеше се съвсем бавно и Рейчъл виждаше, че очите му са вперени в нея, като че ли се опитва да и съобщи нещо. Той погледна право към нея, после към отворения люк на тритона.

Рейчъл сведе очи. Люкът в краката й зееше. Тежкият кръгъл капак бе вдигнат. Виждаше едноместната кабина. „Той иска да вляза вътре?“ Сигурно не го беше разбрала. Тя отново погледна Толанд, който вече наближаваше контролния пулт. Очите му срещнаха нейните. Този път й каза с устни:

„Скачай вътре! Веднага!“

Делта Едно зърна движението на Рейчъл с периферното си зрение, инстинктивно се обърна и стреля. Куршумите рикошираха от кръглия купол, вдигнаха дъжд от искри и го затръшнаха отгоре й.

В момента, в който усети, че дулото на автомата се отделя от гърба му, Толанд направи своя ход — хвърли се наляво, надалеч от капака, падна на палубата и се претърколи. Войникът отново се завъртя към него и куршумите засвистяха подире му, докато се прикриваше зад макарата на задната котва — огромен цилиндър, около който бе навит неколкостотинметров стоманен кабел, завързан за корабната котва.

Толанд имаше план и трябваше да действа бързо. Когато войникът се втурна след него, океанологът хвана лоста на котвата с две ръце и силно го дръпна надолу. Макарата мигновено започна да се размотава и силното течение понесе „Гоя“. Неочакваното разтърсване накара всички да залитнат. Докато корабът се движеше назад, кабелът се размотаваше все по-бързо.

„Хайде, корабче!“ — примоли се Толанд.

Командосът се изправи и се хвърли към него. Океанологът изчака до последния момент — и натисна лоста обратно, заключвайки макарата. Кабелът се опъна, спря „Гоя“ и корпусът отново се раздруса. Делта Едно се строполи на колене до Толанд. Пикъринг също падна. Тритонът бясно се разлюля на въжето си.

Изпод кораба се разнесе металическо стържене и повредената подпора най-после поддаде. Десният ъгъл на кърмата започна да потъва от собствената си тежест и „Гоя“ се наклони като грамадна маса, останала без един от четирите си крака. Вдигна се оглушителен шум — вой на разкъсващ се метал и бушуващи вълни.

 

 

Вкопчила се в кабината на тритона, Рейчъл се люлееше над отвора в силно наклонената палуба. През основата на стъкления купол виждаше бурния океан. Вдигна очи да потърси Толанд и стана свидетелка на странна драма, разиграла се само за броени секунди. Едва на метър от нея, приклещен от щипките на подводницата, войникът от Делта Форс виеше от болка, подмятан като кукла на конци. Уилям Пикъринг се появи в полезрението на Рейчъл и се хвана за някакво желязо. Близо до лоста на котвата Толанд също се мъчеше да не се плъзне през ръба. Войникът с автомата вече се изправяше и Рейчъл извика:

— Майк, внимавай!

Ала Делта Едно изобщо не погледна океанолога. Зяпнал от ужас, той се взираше в хеликоптера. Вертолетът бавно започваше да се пързаля по наклонената палуба. Дългите му метални плазове все едно бяха ски. И тогава Рейчъл разбра, че огромната машина се приближава право към тритона.

Делта Едно се втурна към плъзгащия се хеликоптер и се вмъкна в кабината. Нямаше намерение да позволи единственото им средство да се измъкнат оттук да падне през борда. Той светкавично натисна щурвала.

„Нагоре! — Перките с оглушителен рев се завъртяха и се напрегнаха да издигнат тежко въоръжения вертолет. — Излитай, по дяволите!“ Плъзгаше се точно към тритона и увисналия в щипките му Делта Две.

Тъй като носът на хеликоптера бе наклонен, перките също бяха наклонени и когато се откъсна от палубата, той полетя по-скоро напред, отколкото нагоре — като гигантски моторен трион. „Нагоре!“ Делта Едно натисна щурвала докрай. Искаше му се да може да хвърли тежащите половин тон бойни глави, които го теглеха надолу. Перките за малко не улучиха главата на Делта Две и подводницата…, но вертолетът се движеше прекалено бързо и нямаше да успее да избегне кабела на тритона.

Когато въртящите се с триста оборота в минута стоманени перки се блъснаха в дебелия стоманен кабел, в нощта изригна писък на метал, стържещ по метал. Звуците събуждаха образи на епична битка. Седналият в бронираната кабина Делта Едно видя, че роторите се врязват в кабела като гигантска косачка в стоманена верига! Посипаха се ослепителни искри и перките избухнаха. Хеликоптерът падна и плазовете му тежко се стовариха върху палубата. Командосът се опита да го овладее, но нямаше тяга. Вертолетът подскочи два пъти по наклонената палуба, плъзна се и се заби в парапета. За миг му се стори, че парапетът ще издържи.

После се чу пращене и тежката машина се преметна през ръба и падна в морето.

 

 

Рейчъл Секстън седеше в тритона като парализирана. По някаква случайност перките на хеликоптера не бяха улучили самата подводница, но младата жена знаеше, че кабелът сигурно виси на косъм. В този момент можеше да мисли единствено за това, че се налага колкото може по-бързо да избяга. Обезумял от болка, хванатият в щипките командос се взираше в нея, окървавен и обгорен от парчетата метал. Зад него Рейчъл видя Уилям Пикъринг.

„Къде е Майкъл?“ Не го виждаше. Паниката й продължи само миг, защото се смени със страх. Кабелът зловещо скърцаше, после с рязко изплющяване се скъса.

За момент останала в безтегловност, Рейчъл увисна над седалката си в кабината на полетялата надолу подводница. Палубата изчезна и покрай нея се понесоха рампите под „Гоя“. Вторачен в Рейчъл, командосът пребледня от страх. Полетът продължи сякаш безкрайно.

Накрая подводницата се удари във вълните и Рейчъл силно се стовари върху седалката си. Осветеният океан заля купола. Тритонът постепенно престана да потъва, издигна се към повърхността и изскочи като коркова тапа. Акулите моментално атакуваха командоса. Рейчъл можеше само вцепенено да гледа.

Делта Две усети, че продълговатата глава на акулата се блъска в него с невъобразима сила. Остри като бръснач челюсти го стиснаха над лакътя и стигнаха до костта. В главата му избухна нажежена до бяло болка, когато чудовището изви мощното си тяло, разтърси глава и му откъсна ръката. Появиха се и други акули. Ножове се забиха в краката му. В тялото. В шията. Делта Две нямаше въздух, за да крещи, докато акулите го късаха на парчета. Последното, което видя, бяха подредени в полумесец зъби, наклонени настрани пред лицето му. Светът потъна в мрак.

Блъскането на тежките хрущялни глави в купола най-после престана. Рейчъл отвори очи. Командоса го нямаше. В илюминатора се плискаше алена вода.

Цялата натъртена, тя се сви на седалката, притиснала колене към гърдите си. Усети, че подводницата се движи. Течението я отнасяше по дължината на водолазната палуба на „Гоя“. Движеше се и в друга посока. Надолу.

Специфичното клокочене на вода, нахлуваща в баластните резервоари, се усилваше. Океанът пълзеше все по-нагоре по стъклото пред нея.

„Потъвам!“

Обзе я ужас и тя рязко скочи. Посегна нагоре и хвана механизма на люка. Ако успееше да се измъкне, все още имаше време да скочи върху долната палуба на „Гоя“. „Трябва да се измъкна оттук!“

До механизма имаше стрелка, показваща накъде да завърти. Рейчъл напрегна всички сили. Не поддаваше. Отново опита. Нищо. Люкът беше затворен. И огънат. Страхът вледени кръвта й и тя направи последен опит. Люкът не помръдна.

Тритонът потъна още няколко сантиметра, блъсна се в кораба, откъсна се от осакатения корпус… и заплува в открито море.