Дончо Цончев
Дневникът на един геолог (89) (Новели, разкази, миниатюри)

АКО МОЖЕХА ДА НЕ ГОВОРЯТ…

Забелязал съм, че Красотата не избира къде да се настани. Виждал съм я в някое цвете — загубено из горите, между милиардите си събратя по корен. Срещал съм я в животни, дървета, балкани. Докосвал съм я в колиби, землянки и край чешми на землени поляни. Тя хвърчи леко и несръчно с някоя пеперуда. Блясва с лъча над усмирения сив облак или замайва слуха ни край водопада.

Тя ме нападна веднъж, когато слязох в градчето да се обръсна. И досега помня как се задъхах. когато момичето, което щеше да свърши тази деликатна работа, се изправи пред мен, показа ми стола и кимна. Вярно, че този път повече от месец не бях напускал девствените, бучащи, безредни родопски дерета; вярно, че повече от месец бях разговарял само с дърварите, кучето Мирчо и двете ми мулета за багажа.

Затуй ми се вижда толкова хубава, тази бръснарка, казах си. Ние така се нахвърляме и на басмите — след много прекарано време в гората, а после се подиграваме на вкуса си и се смеем.

Но аз се лъжех… И вторият, и десетият път, когато ходех при нея да се подстригвам и бръсна, момичето беше прекрасно. Подметките си изтърках да слизам в градчето. И бузите ми изтърка бръсначът. Пръстите й ме галеха, докато стягат чаршафа (ах, сладка бяла примка около моята шия), огледалото се беше напукало тихо от очите ми. Веднъж щях да заспя насапунисан…

Тъй вървяха нещата (кой знае докъде щяха да стигнат), ако един ден колежката й от съседния стол не беше казала:

— Купи ли ей от онея?

— А? — обърна се моята фея.

— От тея — посочи нещо колежката й, което аз, облещен в огледалото, не видях.

— Куп ти на тиквата! — засмя се силно моята красавица. — Че си купим друг път. Казах ти още одеве, останала съм с два кинта.

— Ти па все с два кинта оставаш — сряза я другата.

Хубавицата спря да ме бръсне, обърна се към своята колежка и рече:

— Бабината ти на припек!

Погледът ми омекна и полека се сведе в чаршафа на коленете ми. За разлика от всеки друг път, сега исках бръсненето да свършва по-бързо. Дочаках края, платих и се отправих към вратата с въздишка. Чух зад гърба си моята хубавица да казва на мен:

— Пак заповедайте-; Кимнах набързо, видях голямото си глупаво тяло в огледалото и вече бях решил отново да си пусна брада.