Дончо Цончев
Дневникът на един геолог (55) (Новели, разкази, миниатюри)

ХОДЯ И ТЪРСЯ

Това ми е орисията: да ходя и да търся. Вече десет години обикалям балканите и горите — с една торба сладки илюзии и с един враснал в ръката ми чук.

Често приятелите ме питат: „Абе ти още ли гониш Михаля?“

Усмихвам се колкото мога (то какво друго ще сториш?) и все тъй продължавам — с надеждата, че все пак ще намеря рудните жили. Всъщност за това съм се учил. На мене за това ми и плащат.

Няколко пъти наистина съм намирал по нещо. Някои от рудните жили се превърнаха в мини, после в различни метали (например за вилици, панти, оръдия);

веднъж даже и вестникът писа за мен. След това нещо ме наградиха. Предложиха ми „постоянен живот“ и началнически служби из новите рудници.

Много пъти съм сравнявал краткото тържество на един резултат с онова постоянно и радостно, тревожно и вечно тлеене на надеждата. И дълго съм мислил за крайната точка на човешката цел, сравнена с онова по пътя към нея. Мислил съм за мъртвия мигновен блясък в кристала и за онази великолепна бавна химия на незабележимото сътворяване.

Това е моята благословена орисия: да ходя и да търся.

Вие си вземете крайните резултати ей така — даром.

Оставете ми само хляба, солта, любовта, свободата. Поправка:

Свободата, любовта, солта, хляба.