Лев Гумильов
Етногенезисът и биосферата на Земята (2)

Етносите като форма на съществуване на вида Homo sapiens

Повече от сто години вече се спори: изменя ли се биологичният вид Homo sapiens или социалните закономерности напълно са избутали в ъгъла механизма на действие на факторите, оформящи вида? Общото между човека и всички други живи същества е необходимостта да обменят с околната среда вещества и енергия, но той се отличава от останалите по това, че трябва да добива с труд почти всички необходими средства за съществуването си, като взаимодейства с природата не само като биологично, но преди всичко като социално същество. Условията и средствата, производителните сили и съответстващите им производствени отношения непрекъснато се развиват. Закономерностите на това развитие се изследват от политикономията и социологията.

Обаче социалните закономерности на развитие на човечеството не „отменят“ действието на биологичните закономерности, в частност на мутацията^[1], и те трябва да бъдат изследвани, за да бъдат избегнати теоретичната едностранчивост и практическата вреда, която ние нанасяме сами на себе си, като игнорираме или съзнателно отричаме нашата подчиненост не само на социалните, но и на по-общите закономерности на развитие.

Методологически можем да започнем такова изследване, като преднамерено се абстрахираме от конкретните начини на производство. Тази абстракция изглежда оправдана, в частност, защото характерът на етногенезиса съществено се различава от ритмите на развитие на социалната история на човечеството. Надяваме се, че при този подход по-добре ще се изяснят контурите на механизма на взаимодействие на човечеството с природата.

Колкото и да е развита техниката, всичко, необходимо за поддържането на живота, хората получават от природата. Следователно те се включват в хранителната верига като най-висше, крайно звено на биоценозата в населявания от тях регион. А щом е чака, те са елемент от структурно-системните цялости, включващи в себе си наред с хората, домашните животни и културните растения, ландшафта (както преобразувания от човека, така и девствения), богатствата на земните недра, взаимоотношенията със съседите (и дружеските, и враждебните), една или друга динамика на социалното развитие, а също едно или друго съчетание на езиците (от един до няколко) и на елементите на материалната и духовната култура. Тази динамична система може да бъде наречена етноценоза. Тя възниква и се разпилява в историческото време, като оставя след себе си паметници на човешката дейност, лишени от възможността сами да се развиват и способни само да се разрушават, както и етнически реликти, достигнали фазата на хомеостазиса. Но всеки процес на етногенезис оставя върху тялото на земната повърхност неизличими следи, благодарение на които може да бъде установен общият характер на закономерностите в етническата история. И сега, когато спасяването на природата от разрушителното антропогенно въздействие е станало главен проблем на науката, е необходимо да изясним кои страни от човешката дейност са били гибелни за ландшафтите, побиращи в себе си етносите. Та нали разрушаването на природата с гибелни последствия за хората е беда не само на нашето време и то невинаги е свързано с развитието на културата, а също и с увеличаването на населението.

Като поставяме въпроса за взаимодействието на две форми на закономерното развитие, трябва да се уговорим за гледната точка. Може да става дума или за развитие на биосферата във връзка с човешката дейност, или за развитие на човечеството във връзка с формирането на природната среда: биосферата и невъзприемчивото вещество^[2], съставляващо другите обвивки на Земята: литосферата и тропосферата. Взаимодействието на човека с природата е постоянно, но твърде многообразно и в пространството, и във времето. Обаче зад видимото разнообразие се крие единен принцип, характерен за всички наблюдавани феномени. Затова ще поставим въпроса именно така!

Природата на Земята е твърде разнообразна; човечеството за разлика от другите видове бозайници също е разнообразно, защото човекът няма природен ареал, а от началото на късния палеолит е разпространен по цялата суша на планетата. Способностите на човека да се приспособява са качествено по-големи, отколкото при животните. Значи, в различните географски региони и в различните епохи хората и природните комплекси (ландшафтът и геобиоценозата) си взаимодействат по различен начин. Сам по себе си този извод е безперспективен, тъй като калейдоскопът не се поддава на изследване, но ако се опитаме да въведем класификация в проблема… всичко започва да изглежда по различен начин. Между закономерностите на природата и социалната форма на движение на материята съществува постоянна корелация. Но какъв е нейният механизъм и къде е допирната точка между природата и обществото? А такава точка има, иначе не би възникнал въпросът за опазване на природата от човека.

Академик Станислав Калесник предложи географията да се раздели на: 1) икономическа, изследваща творенията на хората, и 2) физическа, изучаваща природните обвивки на Земята, в това число и биосферата [117, с. 209-221; 118; 119, с. 247-248; 120] Много разумно деление. Природата сътворява това, което ние не можем да сътворим: планините и реките, горите и степите, новите видове животни и растения. А хората строят къщи, създават машини, ваят статуи и пишат трактати. Природата не може да прави това. Има ли принципна разлика между творенията на природата и творенията на човека? Да, има. Елементите на природата преминават от един в друг… „Този камък някога е мучал, а този бръшлян се е реел в облаците.“ Природата живее вечно, черпейки от енергията, която получава от Слънцето и звездите от нашата галактика и от радиоактивното разпадане в дълбините на нашата планета.

Биосферата на планетата Земя побеждава световната ентропия по пътя на биогенната миграция на атомите, стремящи се към разширение. [48, с. 283-285] И, обратно, предметите, създадени от човека, могат или да се съхранят, или да се разрушат. Пирамидите стоят отдавна, Айфеловата кула няма да издържи толкова. Но нито тя, нито пирамидите са вечни. И в това се състои принципната разлика между биосферата и техносферата, колкото и грандиозни размери да придобива техносферата.