Научни текстове

По-долу е показана статията за Лев Гумильов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Лев Гумильов
Лев Никола́евич Гумилё́в
руски историк
ЛевГумилёв1934.jpg
Роден
Починал
15 юни 1992 г. (79 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област История, география
Образование Санктпетербургски университет
Работил в Музей за етнография на народите на СССР (1949)
Ермитаж (1956–1962)
Научно-изследователски географо-икономически институт на Ленинградския университет (1962–1987)
Лев Гумильов в Общомедия

Лев Николаевич Гумильов (на руски: Лев Никола́евич Гумилё́в) е руски географ, историк, ориенталист и етнолог.

Създател на термина „пасионаризъм“ (способността на хората да се жертват масово в името на определена идеалистична цел). Привърженик на евразийството. Гумильов пише 12 монографии и повече от 200 статии. Участва във Втората световна война, включително в превземането на Берлин. Репресиран и затварян в ГУЛАГ.

Идеите на Лев Гумильов не получават одобрението на съветските учени и затова неговите трудове не са допускани до печат или са подлагани на цензура. Въпреки това, книгите му стават класика и бележат цяла епоха в хунологията. Признанието за Гумильов идва едва с настъпването на „перестройката“, плодовете на която той не успява да дочака. Член е на алтернативната на АН СССРРуска академия за естествени науки (1990). Нетрадиционните му възгледи са критикувани в научните среди и остават нееднозначно приети и до днес.[1]

Биография

Роден е на 1 октомври 1912 г. в Санкт Петербург, в семейството на руския поет Николай Гумильов (1886 – 1921), разстрелян от болшевиките след изфабрикувано обвинение в контрареволюционен заговор, и поетесата Анна Ахматова (1889 – 1966). Отгледан е от баба си по бащина линия Анна Гумильова (1855 – 1942), потомствена дворянка. Според майката родът ѝ по майчина линия произхожда от Златната орда, и родословието ѝ може да се проследи назад във времето до 13 век и татарския хан Ахмат, който е потомък на Чингис хан. Това твърдение на майката се възприема от Гумильов за достоверно, макар че едва ли е точно.[2] Според генеалози родът на Ахматова по майчина линия безспорно има татарски корени.[3][4]

Пощенска марка на Казахстан

Завършва Ленинградския университет (днес Санкт-Петербургски държавен университет). От 1931 г. активно участва в геоложки и археологически експедиции. Прекарва две десетилетия в ГУЛАГ. През 1934 г. е арестуван и изпратен в лагер в Сибир. След като е освободен за кратко, през 1937 г. Гумильов отново е арестуван. След поредното му арестуване през 1949 г. майка му Анна Ахматова публикува няколко стихотворения с хвалебствия към Йосиф Сталин, надявайки се да помогне за освобождаването му, но не постига успех. Освободен е през 1956 г., след което няколко години работи в Ермитажа.

През 1961 г. получава званието доктор на историческите науки, защитавайки дисертация на тема „Древните тюрки“. От 1962 до пенсионирането си през 1987 г. работи в Научноизследователския факултет на Ленинградския университет.

През 1950 – 1960 г. се занимава с археологически изследвания на Хазария, историята на хуните и древните тюрки, историческа география [5] и ориенталистика. От 1960-те работи по пасионарната си теория за етногенезата. Според теорията на Гумильов етносите възникват вследствие на т.нар. пасионарни тласъци, имащи по всяка вероятност космическа природа, и се развиват по определени закони във взаимодействие с ландшафта и други етноси. В основния труд му труд „Етногенезата и биосферата на Земята“, са изброени девет такива тласъка, всеки от които дава началото на определен брой етноси. Съществува приблизителна периодичност на пасионарните тласъци – те се осъществяват през интервали от около 250 години, като всеки тласък засяга определена територия във формата на дълга (хиляди километри) тясна ивица върху земната повърхност.

В своите изследвания Гумильов се опира на достиженията на своите известни предшественици – идеолозите на руското евразийство Пьотр Савицки, Николай Трубецкой, Георгий Флоровски, Георгий Вернадски и др., големия руски тибетолог Николай Рьорих. Редица съвременни изследователи намират допирни точки между пасионарната теория и откритите от бележития руски биофизик Александър Чижевски закономерности, свързващи хода на историческия процес с циклите на слънчевата активност. Възгледите на Гумильов намират поддръжници не само в научните среди, но и сред политическите лидери. Горещ последовател на пасионарната теория е президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев. Името на Лев Гумильов носи най-реномираното висше учебно заведение в страната – Евразийският национален университет в Астана.

Умира на 15 юни 1992 година в Санкт Петербург на 79-годишна възраст.

Източници

  1. Гумилёв, Лев Николаевич. // Большая российская энциклопедия, том 8, Москва, 2007, с. 155.
  2. http://www.contact.az/docs/2015/Interview/071100122949ru.htm#.VbTnVLOqqko
  3. Ева Карий, Анна Ахматова. Кто и как творил ее родословную?, Shkolazhizni.ru, 15.01.2017.
  4. Черных, Вадим Алексеевич, Родословная Анны Андреевны Ахматовой, Творческий проект Анны Ахматовой.
  5. Цветков Й. Лев Гумильов и историчната география на степна Евразия. - Проблеми на географията, 1, 2009.

Избрани трудове

  • Конец и вновь начало (1992)
    Първоначално издадена под заглавие География этноса в исторический период.
  • История народа Хунну (1960)
  • Древние тюрки (1967)
    • „Древните тюрки – Великият тюркски хаганат“ (2007; ISBN 9789543610150)
  • Открытие Хазарии (1966)
  • Поиски вымышленного царства (1970)
  • Древняя Русь и Великая степь (1989)
  • От Руси к России (1992)
  • Хунну в Китае (1974)
  • Етногенез и биосфера Земли (1979)
  • Древняя Русь и Великая степь (1989)
  • Тысячелетие вокруг Каспия (1990)
  • Чтобы свеча не погасла:Диалог (беседы с акад. А. М. Панченко)

Външни препратки