Серия
Пендъргаст (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wheel of Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 31 гласа)

71.

Льосюр гледаше през предните прозорци на помощния мостик. Със засилването на вятъра дъждът бе намалял и сега мъглата се надигаше, разкривайки от време на време гледка към обхванатото от бурята море. Взираше се толкова напрегнато, че се питаше дали наистина вижда нещо.

И тогава внезапно се появи: „Гренфел“, възникнал от гънките на мъглата, пореше с едрия си нос вълните. Носеше се право към тях.

При появата му всички на мостика си поеха дъх.

— Осемстотин ярда.

„Гренфел“ напредваше. Внезапно кипване на бяла вода от десния борд назад към кърмата отбеляза обръщането на посоката на корабното витло; едновременно с това разпенената вода отляво сигнализира включването на носовите бутала. Червената муцуна на „Гренфел“ започна да се полюлява дясно на борд, когато двата кораба се приближиха един към друг — огромната „Британия“, движейки се много по-бързо от канадския плавателен съд.

— Хванете се! — извика Льосюр, сграбчвайки ръба на навигационното табло.

На маневрата на „Гренфел“ бе почти незабавно отговорено с дълбок грохот във вътрешността на „Британия“. Мейсън беше изключила автопилота и бе реагирала — обезпокоително бързо. Корабът започна да вибрира, разтърсен от грохот като при земетресение, и палубата се наклони.

— Тя изключва стабилизаторите! — извика Льосюр, като се взираше невярващо в таблото за управление. — Исусе! Завъртя кърмовите електродвигатели на деветдесет градуса спрямо десния борд!

— Не може да прави подобно нещо! — извика главният механик. — Ще ги откъсне от корпуса!

Льосюр сканира с поглед данните и го обхвана отчаяние, когато разбра какво се опитваше да направи Мейсън.

— Обръща „Британия“ странично… преднамерено… така че „Гренфел“ да ни прободе — каза той. — Ужасяващ, жив образ за част от секундата мина през съзнанието му: „Британия“ не разполагаше с време да се отдалечи. Щеше да е дори по-лошо. „Гренфел“ щеше да ги блъсне под ъгъл от 45 градуса, прерязвайки диагонално главния сектор с каюти и обществени пространства. Щеше да е поголовна сеч, касапница.

Внезапно му се изясни, че Мейсън е замислила предварително тази противомярка много грижливо. Щеше да е толкова ефикасна, колкото и ако се блъснеха в Кериън Рокс. Опортюнистка по природа, тя се възползваше от всяка изпречила й се възможност.

„Гренфел“! — извика Льосюр, прекъсвайки тишината в радиостанцията. — Дай назад второто витло! Обърни буталата на носа! Тя завива към вас!

— Прието — долетя спокойният глас на капитана.

„Гренфел“ реагира незабавно и водата се разпени и обля целия корпус. Корабът сякаш се поколеба, когато витлата забавиха тромавото си въртене и скоростта, с която се движеха напред, намаля.

Под тях свистящото, стържещо люлеене се засили, когато Мейсън отви въртящите кърмови витла докрай, 43 000 киловатова сила под ъгъл от 90 градуса, приложена в посока към кораба. Ненормална маневра. Без стабилизаторите и подпомогната от една вълна по траверса[1] „Британия“ се отклони от курса, като се наклони още повече: пет градуса, десет градуса, петнайсет градуса от вертикалата, много повече от всичко, което са можели да си представят конструкторите й в най-лошите си кошмари. Навигационните инструменти, чашите за кафе и другите свободни предмети на помощния мостик се плъзнаха и се разбиха на пода, мъжете се хванаха кой за каквото успее, за да не паднат.

— Откачената кучка потапя палубата под вода! — извика Холси, докато се опитваше да остане прав.

Вибрациите се увеличиха до бучене, когато левият борд на лайнера хлътна в океана и по-ниската горна палуба се оказа под ватерлинията. Вълните бушуваха, блъскаха надпалубните съоръжения, обливайки по-ниските каюти и балкони. Льосюр чуваше неясно звука от падащи чаши, глухите шумове на нещо, което се чупи и се търкаля. Можеше само да си представи ужаса и хаоса сред пътниците, когато те и всичко, намиращо се в каютите им, започва да се люлее и полита на една страна.

Целият мостик се тресеше бясно от усилието върху двигателите, прозорците дрънчаха, самият скелет на кораба стенеше от възмущение. „Гренфел“ се възправи, приближавайки се бързо, докато „Британия“ се отклони наляво, но Льосюр видя, че вече е твърде късно. „Британия“, със своята удивителна маневреност, бе обърнала кърмовата си част към патрулния кораб и той щеше да ги удари в средата на корпуса — 2 500 тона щяха да се сблъскат със 165 000 тона при комбинирана скорост от четиридесет и пет мили в час. Щеше да ги удари диагонално, като копие, пронизващо марлин.

Той започна да се моли.

Бележки

[1] Странична вълна, под деветдесет градуса спрямо кораба. — Б.пр.