Серия
Пендъргаст (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wheel of Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 31 гласа)

47.

Гласът на Льосюр заглъхна на мостика, заменен от воя на вятъра и плисъка на дъжда в прозорците, електронното пиукане на уредите и радара, когато завършваха цикъл.

Никой не заговори. Льосюр усети, че го обзема внезапна паника. Беше стигнал далеч, беше хвърлил шапката си на ринга заедно с Мейсън. Току-що бе направил стъпката, която гарантираше самоубийствен край на кариерата му.

Най-накрая вахтеният офицер пристъпи напред, груб моряк със старомодно поведение. С наведени надолу очи и прибрани край тялото ръце, той бе самото олицетворение на самопожертвователността и смелостта. Прочисти гърлото си и заговори:

— Първата отговорност на капитана е да опази живота на хората на борда — както на екипажа, така и на пътниците.

Кътър го погледна, гърдите му се вдигаха и спускаха бързо.

— Исках да кажа, че съм с вас, капитан Мейсън. Ще заведем този кораб до пристанище.

Той най-накрая се осмели да вдигне очи и погледна Кътър. Онзи отвърна лице с желязно изражение. Вахтеният офицер отново наведе клепачи, но не отстъпи назад.

Вторият помощник застана до него, последван от двамата младши капитани. Без да произнесе и дума, Холси стори същото. Стояха в плътна група в центъра на мостика, угрижени, смутени, а очите им избягваха погледа на комодора. Кемпър, шефът по сигурността, остана като побит на мястото си, месестото му лице бе опънато от тревога.

Мейсън се обърна към него с хладен и сух глас:

— Става въпрос за законово действие по Параграф V. Съгласието ви е необходимо, господин Кемпър. Трябва да вземете решение сега. Ако не сте с нас, това означава, че сте на страната на комодора. В такъв случай ще продължим курс към Ню Йорк — и вие ще поемете тежестта на отговорността за всички последици.

— Аз… — изграчи Кемпър.

— Това е бунт — обади се Кътър и гробовният му глас прозвуча ниско и заплашително. — Чисто и просто бунт. Който вие подкрепяте, Кемпър, и носите вина за бунт в открития океан, което е криминално престъпление. И за което ще бъдете държан под отговорност в пълна степен. Никога повече кракът ви няма да стъпи на кораб, докато сте жив. Което впрочем важи и за останалите от вас.

Мейсън направи стъпка към Кемпър; гласът й омекна с една нотка:

— Грешката не е ваша, бяхте поставен между чука и наковалнята. От една страна е възможността да ви обвинят в бунт. От друга — обвинение в убийство по небрежност. Животът е трудно нещо, мистър Кемпър. Направете избора си.

Шефът по сигурността дишаше толкова усилено, че бе заплашен от хипервентилация. Той местеше очи от Мейсън към Кътър и обратно, очите му се стрелкаха към останалите, сякаш търсеше изход. Но такъв нямаше. Той заговори притеснено:

— Трябва да влезем в пристанище колкото е възможно по-скоро.

— Това е мнение, не изявление — отбеляза хладно Мейсън.

— Аз… аз съм с вас.

Тя обърна очи към комодора.

— Вие сте позор за униформата си и за хилядагодишната морска традиция! — изрева Кътър. — Това няма да ви се размине!

— Комодор Кътър — произнесе Мейсън, — при тези обстоятелства, съгласно Параграф V на Морския кодекс, вие сте отстранен от командване. Давам ви възможност да се оттеглите от мостика с достойнство. След което ще заповядам да ви изхвърлят.

— Вие… вие сте опърничава, зла вещица! Живо доказателство, че жените нямат място на мостика на един кораб! — Кътър се втурна към нея с нечленоразделен рев и дръпна ревера на сакото й, преди двамата охранители да го хванат. Той изруга, дращеше и ревеше като диво животно, когато го събориха на земята, притиснаха го и го закопчаха с белезници.

— Тъмнокоса кучка! Дано гориш в ада!

Бяха извикани още гардове от една близка група и комодорът беше усмирен с голямо усилие. Най-сетне го изведоха, бумтящият му глас сипеше проклятия по придружителите му, докато накрая се възцари тишина.

Льосюр погледна Мейсън и беше изненадан, когато видя изблика на зле прикрит триумф върху лицето й. Тя обаче се окопити и погледна часовника си.

— Ще отбележа за дневника, че командването на „Британия“ е преминало от комодор Кътър към старши помощник-капитан Мейсън в десет и петдесет по Гринуич. — Тя се обърна към Кемпър: — Мистър Кемпър, ще са ми необходими всички ключове, пароли и кодове за достъп на кораба, както и за всички електронни и охранителни системи.

— Да, сър.

Последва заповед към навигатора:

— А сега намалете скоростта до двайсет и четири възла и поемете курс към Сейнт Джонс, Нюфаундленд.