Серия
Пендъргаст (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wheel of Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 31 гласа)

56.

Льосюр седна на един стол в конферентната зала, в близост до помощния мостик. Беше прогизнал до кости, но сега, вместо да му е студено, имаше чувството, че се задушава от горещината и мириса на потни тела. Стаята, предвидена да побира пет-шест души, беше пълна с палубни офицери и старши чинове, и продължаваха да прииждат още.

Льосюр дори не ги изчака да изберат местата си, преди да се изправи и да почука с кокалчетата на ръцете си по масата, и започна.

— Току-що говорих с Мейсън — каза той. — Потвърди, че планът й е да насочи „Британия“ към Кериън Рокс и да разбие кораба странично. До този момент не сме успели да проникнем на мостика или да дезактивираме автопилота. Освен това не открих лекар психиатър на борда, достатъчно нормален, че да й постави диагноза или да предложи начин да въздействаме върху нея.

Той огледа присъстващите.

— Проведох няколко разговора с капитана на „Гренфел“, единственият кораб, достатъчно близко, за да предприеме спасяване. Другите кораби — цивилни и тези на Бреговата охрана — са били отклонени. Няма да успеят да стигнат до нас преди сблъсъка. Канадската Брегова охрана е изпратила също така два самолета с цел наблюдение и комуникация. Имат и флотилия от хеликоптери на разположение, но в момента ние сме все още извън обсега на Бреговата авиация. Не можем да очакваме никаква помощ от тази посока. А „Гренфел“ няма как да побере четири хиляди и триста пътници.

Той спря и си пое дълбоко въздух.

— Ние сме в центъра на буря, при вятър със сила четиридесет до шестдесет възла. Но най-трудният ни проблем е скоростта на кораба спрямо водата: двайсет и девет възла. — Той облиза пресъхналите си устни. — Щяхме да имаме много опции, ако не се движехме — прехвърляне на хора към „Гренфел“, качване на корабите на отрядите със специално предназначение. Но нищо от това не е изпълнимо при двайсет и девет възла. — Той се огледа. — Така че, хора, трябват ми идеи, и то сега.

— Ами ако извадим от строя двигателите? — попита някой.

Льосюр погледна към главния механик.

— Мистър Холси?

Мъжът се намръщи.

— Имаме четири дизелови двигателя, подсилени от две газови турбини LM 2500 на „Дженерал Илектрик“. Изключи един дизел и нищо няма да стане. Изключи втори, а по-добре ще е да изключиш онези турбини, иначе ще получиш експлозия от сгъстен газ.

— Тогава значи трябва да извадим от строя газовите турбини? — погледна го въпросително Льосюр.

— Става въпрос за реактивни двигатели с високо налягане, сър, които се въртят с триста и шейсет оборота в минута. Всеки опит за прекъсване, докато това чудовище се върти на висока скорост, би било… самоубийство. Ще изтръгнете дъното на кораба.

— Да прережем осите тогава? — предложи друг.

— Няма оси — отвърна инженерът. — Всеки двигател представлява самостоятелна система. Дизелът и турбините генерират електричество, което задвижва двигателите.

— Ами ако заклиним зъбните предавки? — попита Льосюр.

— Вече го проучих. Не може да стане, докато се движим.

— А какво ще стане, ако просто прекъснем цялата електрическа енергия към двигателите?

Главният механик се намръщи.

— Не може да се направи. Точно по тази причина капитанският мостик е защитен, както и автопилотната система — поради страх от терористична атака. Гениите в Министерството на вътрешните работи са решили да проектират кораба така, че ако терористи се опитат да го завземат, да няма какво да извадят от контрол. И независимо какво се случва, капитанът да може да доведе кораба до пристанище.

— Говорим за капитанския мостик — намеси се трети офицер. — Ами ако пробием аварийния люк и пуснем вътре газ? Нещо, което ще измести въздуха вътре. По дяволите, в кухнята има няколко метални кутии с въглероден двуокис. Нали разбирате, ще я накараме да излезе оттам.

— И после какво? Ще продължим да се движим на автопилот.

За миг настъпи тишина. После началникът на отдел Информационни технологии, Хафнагел, очилат мъж, облечен с лабораторна престилка, прочисти гърлото си:

— Автопилотът е част от софтуера, както всяка друга — каза той с тих глас. — Тя може да бъде разбита — поне на теория. Разбиваме я и я препрограмираме.

Льосюр се завъртя към него.

— Как? Защитена е с файъруол[1].

— Няма такава система, която да не може да бъде разбита.

— Вземете най-добрия от екипа си и се залавяйте веднага.

— Това е Пенър, сър. — Началникът на Информационните технологии се изправи.

— Докладвайте ми колкото е възможно по-скоро.

— Да, сър.

Льосюр го изпрати с поглед, докато излизаше от конферентната зала.

— Някакви други идеи?

— Какво ще кажете за военните? — попита Краули, другият трети помощник. — Могат да изпратят изтребители, да извадят от строя мостика с реактивни снаряди. Или пък да вземат подводница и да повредят витлата с торпедо.

— Вече обмисляхме тази възможност — отвърна Льосюр. — Няма начин да насочат точно снарядите. Освен това в близост няма подводници, а и като се има предвид нашата скорост, няма как да ни пресрещнат или да ни прихванат.

— А не можем ли да се спуснем със спасителни лодки? — дойде глас някъде отзад.

Льосюр погледна Лиу, мъжа, отговарящ за корабните съоръжения.

— Възможно ли е?

— При скорост от почти трийсет възла, в бурно море… Исусе, дори не мога да си представя как бихте могли да го направите.

— Не искам да чувам какво не можете да си представите. Ако съществува дори и най-отдалечена възможност, искам да я обмислите.

— Да, сър. Ще разбера дали е възможно. Но за да се направи, ще ми е необходим пълен екипаж за спасителната моторна лодка — а те всички са вързани в ръцете.

Льосюр изруга. Само това им липсваше — матроси без опит. Разбира се, имаха какви ли не глупаци на борда — от крупиета до масажисти на певците в салоните — като си помисли човек колко много баласт.

— Този мъж, който се появи тук преди малко, как се казваше? Брус, да. Той е служил в Кралската флота, освен това има и приятели. Идете и го намерете. Осигурете помощта му.

— Но той е възрастен, почти на седемдесет — възрази Кемпър.

— Господин Кемпър, познавам седемдесетгодишни моряци, които могат да ви нокаутират в два рунда. — Той отново се обърна към Краули: — Тръгвайте.

Откъм вратата избумтя един глас с явен шотландски акцент.

— Няма нужда да ме търсите, господин Льосюр. — Брус си проправи път през тълпата. — Гевин Брус, на вашите заповеди.

Льосюр се обърна към него.

— Господин Брус. Бяхте ли уведомен за настоящата ситуация?

— Да.

— Трябва да знаем дали можем да се спуснем в спасителните лодки при това състояние на нещата и при тази скорост. Имате ли опит в това отношение? Сегашните са други — свободно падащи.

Брус потърка брадичката си замислено.

— Ще трябва да ги огледаме отблизо. — Той се поколеба. — Може да ги спуснем след сблъсъка.

— Не можем да чакаме сблъсъка. Удар при скорост трийсет възла… половината от хората на борда ще са убити или наранени от самия удар.

Думите му бяха посрещнати с тишина. След миг Брус кимна бавно.

— Мистър Брус, упълномощавам вас и групата ви да се заемете с този проблем. Господин Лиу и трети помощник Краули ще ви ръководят — те са напълно наясно с процедурите по напускането на кораб.

— Да, капитане.

Льосюр огледа стаята.

— Има още нещо. Нуждаем се от комодор Кътър. Той познава кораба по-добре от всеки от нас и… ами, той е единственият, който знае поредицата от цифри за изключване от код три. Ще отида да го извикам.

— Като капитан ли? — попита Кемпър.

Льосюр се поколеба.

— Нека първо видим какво ще каже. — Той погледна часовника си.

Осемдесет и една минути.

Бележки

[1] Част от компютърна система, предназначена да пречи на неупълномощени лица да теглят на информация. — Б.пр.