Серия
Пендъргаст (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wheel of Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 31 гласа)

4.

Дълбоко в недрата на манастира Гсалриг Чонг, в една гола килия, Констанс Грийн седеше в поза лотос със затворени очи и визуализираше изключително сложно завързаната копринена нишка, която лежеше на възглавничка пред нея. Церинг беше зад гърба й в мъждивата светлина, тя усещаше присъствието му само по ниското бучене на гласа му, който напяваше монотонно на тибетски. Беше се захванала с интензивно изучаване на езика от почти осем седмици и сега го говореше почти гладко, като използваше скромен речник, наред с няколко фрази и идиома.

— Виж възела в ума си — дойде ниският хипнотизиращ глас на нейния учител.

По силата на волята възелът можеше да се материализира на около метър пред затворените й очи, излъчващ светлина. Това, че тя седеше на голия, студен под, изчезна от съзнанието й.

— Направи го отчетлив. Направи го стабилен.

Възелът дойде на фокус рязко, като се люлееше леко и ставаше неясен, когато вниманието й се разколебаваше, но винаги се връщаше на фокус.

— Умът ти е като езеро по здрач — каза учителят. — Неподвижно, спокойно и чисто.

Странно усещане да е тук, но и в същото време да я няма, обхвана Констанс. Възелът, който бе избрала да визуализира, продължи да стои пред нея. Беше със средна сложност, завързан преди триста години от един велик учител. Познаваха го под името „Двойната роза“.

— Увеличи образа на възела в ума си.

Беше труден баланс на стягане и отпускане. Ако се концентрираше прекалено силно върху яснотата и устойчивостта, образът започваше да се разпада и нахълтваха други мисли; ако отпуснеше прекалено много, образът избледняваше в мъглявината на съзнанието й. Съществуваше идеална балансираща позиция; и постепенно, съвсем постепенно, тя я постигна.

— Сега разгледай образа на възела, който създаде в ума си. Огледай го от всички страни: отгоре, отстрани.

Блестящите меко намотки от коприна останаха устойчиви пред духовния й взор, донасяйки й тиха радост, внимание, каквото никога преди не бе изпитвала. И тогава гласът на учителя й се изгуби напълно и единственото, което остана, бе самият възел. Времето изчезна. Пространството изчезна. Остана единствено възелът.

— Развържи го.

Това бе най-трудната част, изискваща огромна концентрация — да успее да проследи усукванията на възела, след което мислено да го развърже.

Времето течеше; биха могли да са десет секунди или десет часа.

Една ласкава ръка докосна рамото й и очите й се отвориха. Церинг стоеше пред нея с прехвърлена около ръката роба.

— Колко трая? — попита тя на английски.

— Пет часа.

Констанс се изправи и усети краката си толкова несигурни, че едва бе в състояние да върви. Той я хвана за ръката и й помогна да се стабилизира.

— Добре се учиш — каза той. — Не се възгордявай от това.

Тя кимна.

— Благодаря.

Тръгнаха по древен коридор и завиха на ъгъла. Напред пред тях се чу слабият звук на молитвените колела, отразен в каменните стени.

Втори ъгъл. Тя се почувства освежена, чиста, будна.

— Какво задвижва тези молитвени колела? — попита тя. — Никога не спират да се въртят.

— Под манастира има поток — изворът на река Цангпо. Водата минава по колелата и задвижва механизмите.

— Находчиво.

Минаха покрай стената със скърцащи и тракащи месингови колела. Констанс видя зад тях гора от движещи се месингови пръти и дървени механизми.

Оставиха ги зад себе си и влязоха в един от външните коридори. Напред се показа един от далечните павилиони на манастира, правоъгълните колони рамкираха трите високи върха. Двамата влязоха в павилиона и Констанс вдиша чистия високопланински въздух. Церинг й посочи стол и тя седна. Той седна до нея. В продължение на пет минути гледаха потъмняващите върхове в мълчание.

— Медитацията, която изучаваш, е много мощна. Някой ден може да излезеш от медитация и да откриеш възела… развързан.

Констанс не каза нищо.

— Някои хора могат да влияят върху физическия свят единствено с мисъл, да създават неща от мисълта си. Съществува една история за монах, който медитирал толкова дълго върху роза, че когато отворил очи, на пода имало роза. Това е много опасно. Има хора, които с достатъчно умение и медитация могат да създават неща… по-различни от рози. Това не е желателно и е сериозно отклонение от будисткото учение.

Тя кимна че разбира, без да вярва и на дума от казаното.

Устните на Церинг се разтегнаха в усмивка.

— Скептична си. Това е много хубаво. Независимо дали вярваш или не, избирай внимателно образите, върху които медитираш.

— Ще го направя — каза Констанс.

— И запомни: макар да имаме много „демони“, повечето не са зли. Те са привързаности, които трябва да превъзмогнеш, за да постигнеш просветление.

Поредна продължителна тишина.

— Имаш ли въпроси?

Тя не каза нищо известно време, спомняйки си прощалната молба на Пендъргаст.

— Кажи ми, защо има вътрешен манастир?

Церинг не отговори веднага.

— Вътрешният манастир е най-старият в Тибет, построен тук, в отдалечените планини, от група скитащи монаси от Индия.

— За да запази Агозиена ли е бил построен?

Монахът я погледна сърдито.

— За това не бива да се говори.

— Настойникът ми замина оттук, за да го търси. По молба на манастира. Може би аз също мога да помогна по някакъв начин.

Старият мъж погледна настрана и хладността в очите му нямаше нищо общо с пейзажа извън павилиона.

— Агозиенът е пренесен тук от Индия. Донесен далеч в планините, където да не бъде застрашен. Построили вътрешния манастир, за да го защитават и пазят. После, доста по-късно, около вътрешния храм бил изграден външен.

— Тук има нещо, което не разбирам. Ако Агозиенът е толкова опасен, защо просто не е бил унищожен?

Монахът мълча дълго. Най-накрая каза тихо:

— Защото има важна цел за в бъдеще.

— Каква цел?

Но нейният учител остана тих.