Серия
Пендъргаст (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wheel of Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 31 гласа)

28.

Ан Мин видя богаташа с високите залози още при идването му на масите за блекджек в казино „Мейфеър“. Пендъргаст, това беше името, което господин Хентоф й даде. Изглеждаше като погребален агент в черния си смокинг и тя усети лека тръпка, когато той спря на вратата и насочи светлите си очи към подканящия полумрак на елегантно обзаведената зала. Явно наистина беше голям играч, щом господин Хентоф я определи за единствено негова коктейлна келнерка. А и инструкциите, които последваха, бяха озадачаващи.

— Ще желаете ли питие, сър? — попита тя, приближавайки го.

— Джин и тоник, моля.

Когато се върна с напитката — само тоник, както беше инструктирана, — тя откри странния на вид мъж до масите с високите мизи в разговор с извънредно грижливо облечен млад русокос джентълмен в тъмен костюм. Приближи се и зачака търпеливо с питието върху подноса си.

— … Значи — казваше големият играч, сега с напълно различен акцент, — дадох на момчето двайсет и две хиляди шестстотин и десет долара кеш моментално, като ги изброих по стотачки, банкнота по банкнота — една, две, три, четири, и когато стигнах пет, хоп, изникна двайсетачка; точно тогава осъзнах, че съм измамен. Пачката от стотачки в средата е била запълнена с двайсетдоларови банкноти! По дяволите, бях побеснял. Двайсетачки, както и десетачки, имаше даже и по пет.

— Извинете — произнесе младият мъж с внезапен яд. — Не ме е грижа за стотачките или двайсетачките ви, или за каквото по дяволите ми приказвате! — Той се отдалечи бързо, начумерен, устните му се движеха, сякаш мислеше гласно.

Пендъргаст се обърна към Ан с усмивка:

— Благодаря ви. — Взе си питието, остави петдесет долара на подноса, а очите му още веднъж обходиха помещението.

— Мога ли да направя за вас още нещо, сър?

— Да, можете. — Той посочи леко с очи, гласът му беше тих. — Виждате ли жената ей там? Онази пълната в широката хавайска дреха, която върви между масите с високите мизи? Бих искал да проведа един малък експеримент. Развалете тези петдесет долара и й занесете куп банкноти и монети на подноса си, като й кажете, че това е рестото от питието, което си е поръчала. Тя ще възрази, че не е поръчвала напитка, но вие ще се престорите, че не разбирате и ще започнете да броите парите. Просто не спирайте да броите, като произнасяте колкото се може повече числа. Ако тя е такава, за каквато я мисля, може да се ядоса, също както онзи млад мъж, с когото току-що разговарях — затова запазете хладнокръвие.

— Да, сър.

— Благодаря.

Ан отиде при касиера и развали петдесетачката за купчина банкноти и монети. Сложи ги върху подноса си и се приближи към въпросната жена.

— Рестото ви, госпожо.

— Какво? — погледна я жената разсеяно.

— Рестото ви. Десет паунда, пет паунда, още два по един…

— Не съм поръчвала питие. — Жената бързо се опита да се отдалечи.

Ан я последва.

— Рестото ви. Десет паунда и още три по един, значи общо тринайсет паунда, двайсет и пет пенса…

Жената изсъска силно раздразнена:

— Не чухте ли? Не съм поръчвала питие!

Келнерката не се отказа:

— Поръчката ви струва шест паунда, седемдесет и пет пенса, рестото възлиза на тринайсет паунда, двайсет и пет пенса…

— Ама че загубена кучка! — изригна жената и обърна към нея силно зачервеното си лице.

— Много съжалявам. — Ан Мин се оттегли с пълния с пари поднос, докато онази гледаше вбесено след нея. Тя се приближи до бара, наля тоник върху леда и добави резенче лимон. Откри Пендъргаст да се разхожда сред тълпата, очите му се стрелкаха в различни посоки.

— Питие, сър?

Той я погледна и й се стори, че вижда весели пламъчета в очите му. Заговори й ниско и бързо.

— Бързо се учите. Виждате ли сега онзи мъж, който седи на първия стол на масата, идва ви отдясно? Идете и разлейте върху него тази чаша. Трябва ми мястото му. Побързайте.

Стягайки се вътрешно, Ан приближи посочената маса.

— Питието ви, сър?

— Благодаря, но не съм…

Тя залитна с подноса и чашата падна в скута му. Мъжът скочи.

— О, за бога…

— Страшно съжалявам, сър!

— Новият ми смокинг!

— Съжалявам! Толкова съжалявам!

Мъжът измъкна носна кърпичка от вътрешния си джоб и започна да трие следите от ледените кубчета и течността. Пендъргаст се плъзна, готов да заеме мястото му.

— Толкова съжалявам! — повтори Ан.

— Забравете! — Той се обърна към крупието. — Вадете ме от играта, тръгвам си.

Загреба чиповете си и напусна бесен, което даде възможност на Пендъргаст бързо да заеме мястото му. Крупието разбърка, остави тестето долу и подаде картата за цепене на Пендъргаст. Пендъргаст я мушна в тестето, крупието цепи и напълни подковата, пъхайки картата за край на играта необикновено дълбоко.

Ан Мин се навърташе наоколо и се питаше какви ли още налудничави поръчки ще й възложи Пендъргаст.

 

 

Алойзиъс Пендъргаст огледа масата широко ухилен.

— Как я караме тази вечер? Върви ли? — Китаецът на трети стол — неговата мишена — не потвърди. Двете жени на средна възраст между тях, които изглеждаха като сестри, кимнаха за поздрав предпазливо.

— Раздавате ли хубави карти тази вечер? — попита той крупието.

— Правя каквото мога — отговори дребната жена спокойно.

Пендъргаст хвърли поглед през залата и забеляза, че дамата в хавайска роба, която се преструваше, че говори по клетъчния си телефон, сега наблюдава тяхната маса. Отлично.

— Чувствам се късметлия. — Пендъргаст сложи чип за десет хиляди паунда в кръга за залагане, след което пусна друг отпред, залагайки за крупието.

Двете жени зяпаха залога му известно време, след което вдигнаха своите по-скромни — от по хиляда паунда — мизи. Китаецът побутна един чип в кръга за залозите — също хилядарка.

Крупието раздаде картите.

Пендъргаст остана на две осмици. Двете жени играха, а неговата мишена изтегли дванайсетица и банкрутира като изтегли и вале. Крупието изтегли двайсет от три карти и обра всичките им пари.

Келнерката се върна с ново питие и Пендъргаст отпи солидна глътка.

— Проклет късмет — рече той, остави питието на една подложка и обяви следващия си залог.

Бяха изиграни още няколко ръце, след което Пендъргаст пропусна да заложи.

— Залогът ви, сър?

— Този път съм пас — каза Пендъргаст. Завъртя се и се обърна към Ан Мин: — Донесете ми още джин и тоник — изломоти той. — Нека да е сух.

Коктейлната келнерка забърза към бара.

Китаецът заложи отново, този път пет хиляди. Изражението върху умореното му лице на мъж на средна възраст не се бе променило изобщо. Този път той остана на петнайсет, докато крупието събра шест и банкрутира.

Играта се придвижваше все по-навътре в подковата. С ъгълчето на окото си Пендъргаст видя, че друг от набелязаните играчи, наблюдаван от младия рус мъж, печелеше на съседната маса. Трикът се състоеше в това китаецът да бъде принуден да губи по повече, за да компенсира. Фалшивата карта, която Пендъргаст бе проследил по време на разбъркването, не беше далеч и това обещаваше фойерверки.

Наблюдателката в хавайската роба очевидно също беше проследила разбъркването на картите. Сега, когато играта се приближаваше към появата на фалшификата, текущата сума на Пендъргаст беше вече плюс единайсет. Набелязаният плъзна купчина чипове към кръга за залагане: петдесет хиляди.

Надигнаха се сподавени възгласи.

— По дяволите, щом той го прави, ще го направя и аз — каза Пендъргаст и хвърли на масата своите петдесет. Смигна на играча и вдигна чашата си: — За нас, приятел!

Всяка от жените заложи по хиляда и картите бяха раздадени.

Пендъргаст остана на осемнайсет.

Набелязаният играч тегли, пожела да играе на дванайсет, когато крупието имаше пет — нарушение в обичайната стратегия, — след което изтегли осмица.

От тълпата се изтръгна едно „О-о-о-о!“

Жените изтеглиха серия малки карти, едната от тях банкрутира. После крупието допълни собствената си ръка: три, пет, шест, пет: деветнайсет — печалба за набелязания.

Бяха изиграни още няколко ръце, повечето от картите идваха ниско от подковата. Текущата сума в сметката на Пендъргаст продължаваше да се катери. Много от десетките и повечето аса оставаха все още нераздадени. Освен това те вече играеха с фалшивите карти, които той педантично бе проследил по време на разбъркването, използвайки острото си зрение и удивителната си памет. Това — и погледът, който беше хвърлил по време на размесването и сеченето — го ориентираше за точното разположение на седем от картите в подправената поредица и му даваше възможност да предугади с висок процент вероятност разположението на много от останалите. Идваше неговата голяма възможност, стига да успееше да подреди нещата както трябва. Всичко зависеше от контрола над потока на картите.

На това раздаване той непременно трябваше да банкрутира, при това с четири карти.

Заложи хилядарка.

Набелязаният играч сложи на масата сто хиляди. Тълпата зашумя възбудено.

Пендъргаст получи четиринайсет точки от картите си, белязаният играч — петнайсет, а крупието — десет.

Пендъргаст поиска допълнителна карта. Петица — деветнайсет точки. Крупието се накани да продължи, когато той заяви:

— Още една!

Банкрут.

От тълпата се разнесоха хихикания, шепот, подигравателен смях. Пендъргаст отпи от чашата си и отправи поглед към играча мишена. Мъжът също го гледаше, а в очите му се четеше намек за презрение.

Онзи поиска карта и получи осмица. Банкрут. Крупието прибра стоте му хиляди.

Едно бързо изчисление подсказа на Пендъргаст, че текущата сума по сметката му сега е двайсет, а реалната сметка се покачва. Почти нечувано. Крупието бе навлязло на седемдесет и пет процента в подковата, а до момента бяха изиграни едва три аса — останалите бяха сред фалшивите карти. Това бе комбинация, на която един брояч на карти не можеше да устои. Ако набелязаният играч следваше критерия на Кели — което той щеше да направи, ако имаше мозък в главата, — щеше да прави големи залози. Много големи. Ключът към контрола над играта, Пендъргаст знаеше това, сега бе да се спрат добрите карти, а лошите да се раздадат. Проблемът бяха двете дами, които стояха между него и набелязания: картите, които щяха да получат, начинът, по който щяха да ги изиграят и всички усложнения, които можеха да произтекат от това.

— Дами и господа? — обърна се към тях крупието и направи жест, с който ги подканяше да направят залозите си.

Пендъргаст сложи на сукното сто хиляди. Китаецът побутна купчина жетони: двеста и петдесет хиляди. Двете жени заложиха всяка по хилядарка и се закискаха.

Пендъргаст вдигна ръка.

— Недейте да раздавате. За да продължа, ще ми е нужно още едно питие.

Крупието изглеждаше разтревожено.

— Искате да прекъснем играта?

— Трябва да пийна нещо. Ами ако загубя?

Набелязаният играч не изглеждаше доволен. Крупието хвърли въпросителен поглед към управителя, който се навърташе наблизо. Онзи кимна.

— Добре тогава, ще направим кратка пауза.

— Келнер! — Пендъргаст щракна с пръсти.

Ан Мин почти на мига се материализира до рамото му.

— Да, сър?

— Питие! — извика той и й подаде петдесет долара, но не успя да ги задържи и парите паднаха на пода. Докато тя се навеждаше да ги вземе, Пендъргаст скочи на крака: — Не, не, аз ще ги вдигна!

В мига, когато главите им се доближиха, той заговори:

— Разкарайте двете дами от масата. Веднага.

— Да, сър.

Той се изправи с парите в ръка.

— Ето ги! Задръжте рестото, но не смейте да се връщате без питието ми!

— Да, сър. — И Ан се отдалечи с бързи стъпки.

Измина минута, после две. Новината за размера на залозите се бе разпространила и около масата се тълпяха внушителен брой хора. Нетърпението на множеството — и най-вече на играча мишена — растеше. Всички очи бяха насочени към високите купчинки чипове върху зеления филц.

— Направете път! — долетя един глас и Хентоф, мениджъра на казиното, пристъпи сред тълпата. Спря пред двете жени на масата на Пендъргаст, озари ги с широка усмивка и разпери ръце.

— Джоузи и Хелън Робъртс? Днес е щастливият ви ден!

Дамите се спогледаха.

— Нима?

Той положи ръка на рамото на всяка и леко ги побутна.

— Веднъж дневно провеждаме малка лотария — всички присъстващи в залата автоматически се записват за участие. Вие спечелихте!

— Какво сме спечелили?

— Деветдесетминутен масаж с Раул и Джордж, луксозни спа процедури, подаръчен комплект козметика и безплатно сандъче с „Вьов Клико“! — Мениджърът хвърли поглед на часовника си. — О, не! Ако не побързаме, ще изпуснем Раул и Джордж! Знаете ли откога ви търсим!

— Но ние точно…

— Трябва да побързаме. Наградата важи само за деня, в който е изтеглена. Пък и винаги можете да се върнете. — Той кимна на крупието. — Вади ги от играта.

— Но залозите им са вече направени, сър.

Казах, вади ги от играта.

Крупието обмени жетоните им и Хентоф, обгърнал с ръка раменете на всяка от сестрите, ги поведе през тълпата. Миг по-късно Ан Мин пристигна с поръчката.

Пендъргаст пресуши чашата на един дъх и шумно я остави на масата. После огледа сукното с широка усмивка.

— Окей, подкрепих се! Готов съм.

Крупието обяви последните залози и раздаде картите. Пендъргаст получи две аса и ги раздели. Набелязаният играч получи две седмици и последва примера му. Горната карта на крупието беше дама.

Играчът мишена сложи нова купчинка с жетони до едната от ръцете си. Сега на масата имаше петстотин хиляди. Пендъргаст добави втория си залог и качи мизата на двеста хиляди.

Крупието даде на Пендъргаст неговите две карти: поп и вале. Двоен блекджек.

Тълпата избухна в аплодисменти, но бързо притихна, щом крупието се обърна към набелязания и сложи по една карта върху всяка седмица.

Още две седмици, точно както Пендъргаст очакваше.

— Жалко, че не играем покер! — възкликна той.

Играчът мишена отново раздели седмиците — едва ли имаше особен избор, — и неохотно сложи на масата още две купчинки с жетони. Сега пред него на масата имаше един милион паунда.

Крупието раздаде четири карти: вале, десетка, дама, асо.

Тълпата чакаше. Тишината бе почти материална.

Крупието обърна решаващата карта — десетка.

Колективна въздишка се разнесе от тълпата, докато хората осъзнаваха на какво са станали свидетели: току-що един човек бе загубил милион паунда. Този път нямаше аплодисменти, само висок развълнуван шепот, а въздухът почти осезаемо се насищаше със злорадство.

Пендъргаст се надигна от масата, събра собствените си печалби и смигна на китаеца, който вкаменен гледаше как прибират парите му.

— Риск печели, риск губи — заяви агентът и леко разклати жетоните в шепите си.

Докато излизаше от казиното, забеляза Хентоф, който го зяпаше с отворена уста.