Серия
Пендъргаст (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Wheel of Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 31 гласа)

43.

Звънецът на мостика издаде звук: знак, че някой влиза. Миг по-късно Кемпър се появи на прага. Льосюр се стресна при вида на мъжа: лицето му беше сиво, косата разрошена, дрехите — раздърпани. Изглеждаше така, сякаш не е спал от седмица.

— Какво става, господин Кемпър? — попита той, поглеждайки неволно към комодор Кътър, който бе още на мостика и продължаваше да се разхожда нервно. Корабът се движеше на автопилот — единство на софтуер, техника и сателитна технология, което бе истинско чудо на морската инженерна мисъл, способно да държи курса на кораба по-точно дори от най-добрия навигатор, спестявайки значително количество гориво. Проблемът, помисли си Льосюр, беше, че автопилотът продължаваше да следва курс към Ню Йорк.

— Откриха изчезналото момиче — каза Кемпър; гласът му беше тих. — Или по-точно — част от него.

Възцари се кратка тишина. Льосюр усети, че го залива вълна на ужас, когато се опита да смели информацията.

— Част от него — повтори той накрая. Гърлото му пресъхна.

— Парчета от човешко тяло — черва, вътрешности — бяха открити натъпкани в манекен в един от магазините на „Риджънт стрийт“. Приблизително по същото време кървави следи, полусмачкана гривна и… съсирена кръв, както и други неща… бяха локализирани от групата ми за разследване на перилата на кърмовия люк на Палуба 1.

— Значи останалото е било хвърлено зад борда — произнесе Льосюр много тихо. Това беше лош сън, кошмар.

— Така изглежда, сър. Плейърът на момичето беше намерен на Палуба В, извън люка, който води към машинното отделение. Сигурно някой я е заговорил долу, завел я е, или я е пренесъл до Палуба 1, след това я е убил и заклал на откритата палуба, хвърлил я е извън борда, като е оставил няколко… ами-и-и… трофея. Тях, оказа се, е занесъл в магазина за кожи на „Риджънт стрийт“.

— Пътниците знаят ли вече?

— Да. Новината изглежда бързо се е разчула. Отразява им се зле.

— До каква степен?

— Бях свидетел на голям брой истерични сцени. Наложи се да задържат един мъж в казино „Ковънт Гардън“. Предупредих ви колко опасна може да стане истерията — препоръката ми е обявяване на ISPS[1] код първа степен и да предприемете незабавно стъпки за увеличаване на безопасността на борда.

Льосюр се обърна към друг офицер.

— Активирайте охранителните люкове на всички подстъпи към мостика. Да не минава никой без разрешение.

— Разбрано, сър.

Той се обърна отново към шефа на сигурността:

— Ще обсъдя предложението ви за ISPS с комодора. Някакви следи, които да водят към убийството?

— Никакви. С изключение на това, че убиецът има забележителен достъп до всякакви места на кораба, включително ключ за машинното отделение и магазина за кожи на „Риджънт стрийт“.

— Пендъргаст каза, че убиецът е успял по някакъв начин да се снабди със служебен пропуск.

— Или оригинален ключ — предположи Кемпър. — Раздадени са дузини.

— Мотив?

— Може да е дело на побеснял социопат. Или някой, който има специална цел.

— Цел? Каква например?

Кемпър сви рамене:

— Не знам. Да предизвика паника на борда, може би?

— Но защо?

Когато шефът по сигурността не отговори, Льосюр кимна.

— Благодаря, мистър Кемпър. Ще бъдете ли така добър да ме придружите, докато докладвам за това на комодора?

Кемпър преглътна мъчително, но кимна. Льосюр отиде до централния мостик и се изпречи на пътя на комодора.

— Капитан Кътър?

Кътър спря да крачи и вдигна бавно едрата си глава.

— Какво има, мистър Льосюр?

— Господин Кемпър току-що съобщи за друго убийство на борда. Става дума за младо момиче.

При тези думи очите на Кътър блеснаха за миг, след което отново помрачняха. Той се обърна към шефа по сигурността:

— Господин Кемпър?

— Сър. Шестнайсетгодишно момиче е било убито рано тази сутрин на Палуба 1. Някои части от тялото са били натъпкани във вътрешността на манекен в един от магазините на „Риджънт стрийт“; разбрало се при отварянето на магазина. Историята се разпространява из кораба и пътниците изпадат в паника.

— Провеждате ли разследване?

— Екипът ми, сър, полага максималните възможни усилия да поддържа реда, да отговаря на оплакванията за изчезване и да успокоява пътниците. С цялото ми уважение, но ние не сме в състояние да събираме доказателства, да разпитваме заподозрени или да провеждаме разследване.

Кътър продължи да го гледа настойчиво.

— Нещо друго, мистър Кемпър?

— Бих препоръчал обявяване на ISPS първа степен, на борда на кораба.

Очите се фокусираха за кратко върху Льосюр, преди да се завъртят към вахтения офицер.

— Господин Уордингтън? — извика Кътър. — Колко остава приблизително до Ню Йорк?

— При сегашната скорост и хединг, шейсет и шест часа, сър.

— А до Сейнт Джонс?

— Двайсет и три часа, сър, ако поддържаме същата скорост.

На мостика се възцари дълга тишина. Очите на Кътър светеха на мъждивата светлина на електронните прибори. Той се обърна към шефа по сигурността:

— Господин Кемпър, обявете код едно. Искам да затворите две от казината и половината нощни клубове. В допълнение, изберете магазините и залите, които са направили най-малък оборот. Прехвърлете служителите, чиито способности и умения позволяват, към поддръжката на реда на борда. Затворете игралните зали, клубовете за здраве, театрите и спа центровете — и пренасочвайте и техните служители към охраната всеки път, когато се налага.

— Разбрано, сър.

— Запечатайте всички зони, които могат да съдържат юридически доказателства за едното или другото престъпление. Не искам там да влиза никой, дори вие.

— Вече е направено, сър.

Той се обърна.

— Господин Льосюр, от десет вечерта до осем сутринта влиза в сила полицейски час до влизането ни в пристанище. Всички пътници трябва да останат затворени в каютите си през това време. Преместете часовете за вечеря така, че последната смяна да завършва най-късно в девет и половина.

— Да, сър.

— Отменя се румсървисът, както и всяко друго обслужване на пътниците. Целият обслужващ персонал ще се придържа към минимален график за почистване. Членовете на екипажа да се заключват в каютите си, когато не са на дежурство или в стола. Никакви изключения. Господин Льосюр, предприемете съответните стъпки да ограничите движението на низшия персонал по кораба.

— Да, сър.

— Направете съответните съобщения към пътниците, обявете ISPS код първа степен на борда на кораба и предайте заповедите ми. Нарушенията ще се наказват строго. Няма да се допускат никакви изключения от тези правила, без значение на това колко богат или… влиятелен може да е пасажерът, или претендира, че е.

Настъпи дълга, тежка тишина. Льосюр чакаше да последват най-важните заповеди.

— Това е всичко, мистър Льосюр.

Но Льосюр не помръдна.

— Капитан Кътър, извинете, че го споменавам, но сигурен ли сте, че няма да се отклоним към Сейнт Джонс?

Когато очите на капитана се спряха върху него, те станаха студени.

— Не.

— Защо не, сър? — преглътна той.

— Нямам навика да обяснявам основанията за решенията си на по-низшия състав.

Льосюр отново преглътна в неуспешен опит да освободи гърлото си.

— Капитане, ако мога…

Кътър го прекъсна:

— Мистър Льосюр, извикайте старши помощник Мейсън обратно на мостика и се приберете в каютата си до следваща заповед.

— Да, сър.

— Това е всичко. Господин Кемпър, вие също можете да напуснете мостика. — И без да каже нищо повече, Кътър се отдалечи и възобнови разходката си.

Бележки

[1] Международен кодекс за сигурност на корабните и портови съоръжения. Всеки кораб има своя програма за действия след обявяване на този код — в случай на терористична атака, опит за отвличане, пиратство и др. — Б.пр.