Майк Гейл
Вечеря за двама (81)

ъъъ?

— И така, какво искаш да правиш сега?

Изминал е половин час и дори котаракът се е изморил да бъде център на внимание.

— Имаме видео и DVD — можем да гледаме някой филм. Главно екшъни и високохудожествени глупости със субтитри. Можем да слушаме дискове — имам доста добра колекция, макар че се страхувам, че нямам никаква данс музика. — Соча телевизора. — Имаме и кабелна — можеш да си избереш някой от четирийсетте канала или бихме могли…

Никола не проявява интерес към нито едно от нещата, които й предлагам.

— Нищо ли не ти харесва?

— Не особено.

— Тогава какво искаш да правим?

— Мислих за това през целия път дотук…

— И?

— Искам да видя твои снимки.

— Мои снимки ли?

— Искам да видя всичко, което съм пропуснала.

— Сигурна ли си? Искам да кажа… няма ли да ти бъде скучно? Имам Плейстейшън и няколко доста интересни електронни игри — „Колин Макрей рали“, „Текен 3“, „Дайно Крайсис 2“…

— Не, снимките ще ми бъдат по-интересни. Наистина искам да ги видя, ако имаш.

Няма къде да мърдам. Събирам всички албуми, които има в къщата, измъквам изпод леглото куфарчето, пълно със снимки, и ги отнасям във всекидневната. Показвам й всички черно-бели фотографии на мама и татко, правени още когато пристигнали в Англия от Карибите, мои снимки като бебе, в училище и в университета. Изваждам сватбения ни албум и й разказвам колко красива беше Изи в този ден. На общите семейни снимки й посочвам майката на Изи и обяснявам защо баща й го няма. Никола задава куп въпроси за жена ми, така че изравям снимки от времето, когато се запознахме, когато бяхме само добри приятели, а накрая й разказвам как се събрахме.