Майк Гейл
Вечеря за двама (73)

банда

Следващата вечер трябва да слушам в „Астория“ изпълнението на нова американска група китаристи, които вероятно ще бъдат следващият голям хит. Отивам точно когато поддържащата група излиза на сцената и първият ми импулс е да се приближа, но осъзнавам, че повече се нуждая от една бира, така че се упътвам към бара. Поръчвам си „Холщайн пилз“ и съзирам една позната музикална журналистка — Керън Гибънс, така че взимам бира и за нея. Керън работи за „Селектор“, познавам я още от средата на деветдесетте. През цялото това време сме разговаряли само за музика. Тази вечер обаче професионалният ни разговор е редуциран до изпълнението, което ще рецензираме (Аз: Слушала ли си албума им? Ужасен е. Тя: Пълна отврат, нали?) след което ме пита наистина ли съм станал Доктор Любов в „Тийн Сийн“. Потвърждавам слуховете и тя веднага споделя с мен, че на два пъти е изневерила на приятеля си с барабаниста на една не особено популярна група.

Няма нищо изненадващо — досега съм раздавал съвети за интимния живот на повечето сътруднички на „Тийн Сийн“, както и на някои от „Стилисимо“. Чувствам се все същият, какъвто бях, когато пишех за музика, но сега моите думи и напътствия сякаш имат повече тежест. Дали Керън и всички останали, които ме питат за съвет, наистина вярват, че имам задълбочени познания за света на любовта, каквито те не притежават? Колкото по-дълго време съм душеприказчик, толкова повече хората изглежда вярват в моите съвети. Само да знаеха!