Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dinner for Two, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
bambo (2009)

Издание:

Майк Гейл. Вечеря за двама

ИК „Бард“, 2004

История

  1. — Добавяне

мъжкар

Фран и аз си говорим за разни случайни неща, прескачайки от една тема на друга през целия път от офиса до местната дупка за водопой и обедна почивка — винен бар, наречен „Хамптънс“. На тръгване кани няколко други момичета от редакцията да се присъединят към нас, но всички отказват. В „Стилисимо“ има разпродажба на продуктите, които козметичните фирми изпращат за представяне. Очевидно, огромен куп евтина козметика е далеч по-привлекателен, отколкото да прекараш четвърт час в напъни да любезничиш с новия в класа. Така че сме само аз и тя. Тя и аз. Чувствам се доста неловко.

— Извинявам се заради жена ми — казвам, докато седим пред бутилка бира и големи сандвичи със скариди за двама ни. — Тя е като квачка.

— Няма проблеми — успокоява ме Фран. — Не знаех, че си женен за Изи Хардинг. Голяма фенка съм на нещата, които пише. Нали тя водеше онази рубрика във „Фам“ преди няколко години? „Момичето и градът“?

— Точно така — вече знам какъв ще бъде следващият й въпрос.

— Това означава ли, че ти си „Момчето“, за което обикновено пишеше?

— И аз се надявам да е така.

Фран доволно тропа по масата.

— Имам чувството, че те познавам отдавна! — Тя изглежда искрено доволна. — Изи е една от причините да се ориентирам към журналистиката. Спомням си онази статия, която написа за врявата, която вдигало под юрганчето старото й гадже. Изпаднах в истерия. Всичките й наблюдения за мъжете и техните глупости са страхотно точни.

— Ще бъде поласкана, когато й предам. Изи обича хората, които хвалят нейната работа. Има само едно нещо…

— Какво?

— Статията, за която говориш. Онова старо гадже с креватните навици съм аз.

— Стига бе! Ти се шегуваш! — изненадва се Фран, потискайки кикота си. — Притеснява ли те, че е описала интимни подробности от живота ви в своята рубрика?

— Никак. Всъщност половината са измислици, а което не успя да измисли, преувеличи заради комичния ефект. Никой не живее толкова прекрасно и вълнуващо, като в нейните рубрики, и никой приятел или съпруг не е толкова противен, колкото ме е изографисала. Между другото аз съм доста дебелокож по отношение на подобни неща.

— Ти май си доста наперен, а? — отбелязва Фран. — Точно такъв отговор очаквам от мъжкари като теб.

— Е, заповядай.

— Обзалагам се, че никога не говориш за интимните си връзки, нали?

— Нямам нищо против. Стига да не се разплачеш.

Фран се засмива.

— Сам мъж в офис, пълен с момичета. С теб ще бъде голяма забава. Ние не си говорим за нищо друго, освен за интимни връзки. — Тя спира за миг. — Е, за интимни връзки и за прически.

През останалата част от обедната ни почивка, полагайки усилия да докаже твърдението си, Фран ми разказва главно за приятеля си Линдън. Ходят от близо две години, но не живеят заедно. Той е малко по-възрастен от нея и работи в магазин за дрехи в Камдън. Харесва ми начинът, по който говори за него — със смесица от гордост и обожание, въпреки че от онова, което чувам, имам чувството, че си пада малко идиот. Имал страхотни приятели, които правели страхотни неща на страхотни места. Започвам да се чудя дали ходи Фран движи с Линдън, за да наблюдава модните тенденции отблизо, или защото е влюбена в него. Тя обаче изглежда доволна от възможността да говори, а аз — от възможността да слушам. Чудесно съвпадение.