Майк Гейл
Вечеря за двама (67)

о!

Точно в три Фран влиза в офиса заедно с Ели.

— Как беше обядът? — питам, когато сяда на бюрото си.

— Страхотен — възторгва се тя. — Най-хубавият ми обяд досега. Макар че не биваше да пия последната чаша вино. Единственото, на което съм способна сега, е дълга дрямка. — Тя се разсмива. — А твоят сандвич? Как беше?

— Не заслужава да пиша съчинение за него.

— Реши ли какво ще правиш за онова нещо? — пита ме тихо тя.

— Няма да й се обадя — лъжа и в същия миг се чудя защо не й признавам за срещата с Никола. Предполагам, защото е прекалено лична и прекалено скорошна. Преди това трябва да си подредя мислите. Да реша какво да правя.

Фран ми отправя полуусмивка в знак на солидарност, но не казва нищо повече.

— Така е най-добре — добавям с чувство на вина. — Така е най-правилно.

— Ако имаш нужда да поговориш… — започва Фран.

— Не, благодаря — прекъсвам я, въпреки че искам точно това. — Добре съм — добавям. — Ще се оправя.