Майк Гейл
Вечеря за двама (33)

ден

Късно същата нощ, след като сме изгледали „Гладиатор“ и вечеряли пица, не мога да заспя. Опитвам се да определя защо толкова отчаяно искам да бъда баща. Стигам до заключението, че желанието ми вероятно е по-малко свързано с тиктакането на въображаемия биологичен часовник — въпреки че сигурно и това има някакъв смисъл, и повече с връзката ми с Изи. В края на краищата, това си е класическият гвоздей в телевизионната сапунка — жената забременява с надеждата, че ще обвърже по-силно мъжа си — само че в случая жената съм аз. Освен това не смятам, че има нещо сбъркано във връзката ми с Изи. Аз я обичам. Тя мен също. Понякога се караме за глупости, но винаги се одобряваме. Къде е проблемът?

Чудя се дали съм отегчен, защото толкова дълго време съм само с една жена. Но отговорът отново е не. Щастлив съм с нея. Щастлив съм, че сме заедно. Много хора наричат нашия начин на живот завиден. И двамата имаме (по-точно аз имах) добра кариера, а благодарение на парите, които Изи наследи от баща си, стъпихме в сферата на собствеността без да е необходимо да ипотекираме душите си. В известен смисъл притежаваме всичко — но някак си то няма никакво значение.

Разбира се, аз не смятам, че животът ни е безсмислен без бебе. По-скоро чувствам, че детето ще ни донесе допълнителна причина да ставаме сутрин, да се стараем да постигнем нещо. Някои хора не се нуждаят от допълнителна причини, за да върви животът им. Знам това, защото бях един от тях. Но някъде по пътя преминах в противниковия лагер — сега съм от онези, които се нуждаят от деца, както се нуждаят от въздух, за да дишат. Никога не съм харесвал прекалено силно да имам нужда от някого или от нещо. Едно от нещата, които ме привлякоха най-много у Изи, беше, че тя е тъй силна, тъй независима. Може би това е проблемът ми — след цялото време, което сме преживели като отделни личности, сега искам да бъдем едно.