Майк Гейл
Вечеря за двама (61)

ходя

Излизам навън и откривам, че вали, но въпреки това изваждам дискмена, слагам слушалките, натискам „плей“ и се заслушвам във версията на Суонс на „Love Will Tear Us Apart“. Тази сутрин съм в ретро настроение и за да се настроя за работа, изваждам една стара компилация, която съм правил още като студент. След Суонс идва „Freak Scene“ на Дайнасор Джуниър и след това „Public Enemy N 1“ на Пъблик Енеми.

Докато вървя по Тотънхам Корт Роуд към деликатесния магазин, където обикновено купувам сандвичите, в главата ми няма нищо. За миг забравям цялата бъркотия от последните дни. Не мисля за момичето с писмото, за майка й, за Изи, за това, че съм баща и душеприказчик на пубери в списание за момичета, нито дори за кариерата си. Наслаждавам се на живота в момента, а музиката изпълва главата ми. Но тогава едно странно познато момиче в прогизнала от дъжда синя ученическа униформа се появява в полезрението ми и ме връща на земята.