Майк Гейл
Вечеря за двама (132)

Основно ястие

Става осем и трийсет и три, а ние все още не сме обелили дума за раздялата ни, за Никола или как смятаме да оправим нещата помежду ни. Никой от двама ни не иска да засяга темата, след като не може да предложи решение, вместо това разговаряме за всичко друго, но не и за най-важното — онова, което ни разделя.

— Утре е последното ми интервю за поста — съобщава Изи.

— Как мина досега?

— Добре — отвръща спокойно тя. — Дадох най-доброто от себе си. Но за тях важен е опитът. А моят стаж на ръководна длъжност се изчерпва с пет броя на женско списание с национален обхват.

— Но си брилянтна. Поне аз така мисля.

Тя се усмихва.

— Благодаря.

— Ще получиш работата, сигурен съм.

— Бих искала да притежавам твоята увереност. Само че непрекъснато дочувам разни слухове за това, кого смятат да поканят, какво смятат да правят. Последната клюка е, че щели да докарат някого от дъщерните фирми в Щатите или Австралия. Изглежда вероятно. Рядко те ценят там, където работиш. Те вероятно си мислят, че съм прекалено обвързана със старите методи на управление и ако докарат човек от друг континент, ще дадат нов тласък на списанието. Ако имах малко мозък, отдавна щях да напусна „Фам“, да продължа другаде и някой ден да стигна до върха.

— Но ти не го правиш, защото обичаш списанието, в което работиш. Това сигурно се брои за нещо?

— Не — отрича Изи. — Изобщо не се брои.