Майк Гейл
Вечеря за двама (103)

безполезно

В мига, в който хлапетата зърват мен и Фран, захвърлят цигарите и изчезват вътре. Без съмнение, за тях ние сме възрастните, които идват да развалят купона. В коридора се натъкваме на друга целуваща се групичка. Само заради собственото си забавление им казвам, че съм полицай, но не съм на смяна, и търся Никола О’Конъл. В рамките на две мили секунди едно момче на име Девън ми показва банята, а аз му конфискувам двайсет цигари „Бенсън енд Хеджес“ и начената бутилка „Бакарди Бризърс“. На площадката, подпряно на вратата на банята, с поглед, изразяващ пълно отчаяние, стои красиво момиче с дълга тъмна коса. Носи тъмносини джинси и асиметрична блузка и държи мобилен телефон. Изразявам надеждата, че е Кийша. Тя кима и ме пита дали съм чичото на Никола. Чудя се дали „чичо“ не е някакъв непознат тийнейджърски евфемизъм, но осъзнавам, че дори и пияна, Никола се е сетила да измисли някаква правдоподобна лъжа. Затова отговарям утвърдително.

Кийша и аз поглеждаме едновременно към вратата.

— Тя вътре ли е? — питам.

Момичето отново кима отчаяно.

Чукам на вратата.

— Никола, аз съм скъпа, Дейв. Вече можеш да излезеш. Всичко е наред.

Тя не отговаря.

Поглеждам към Фран, която свива рамене и се обръща към Кийша.

— Какво по-точно прави там?

— Не знам, но основно плаче — съобщава Кийша. — И й е лошо.

— Тя ли заключи вратата?

— Да, но чак когато пристигнахте. Идеята да ви се обадя беше нейна, но мисля, че след това поизтрезня и когато ви видя да слизате от таксито, изглежда се разстрои и се заключи вътре.

— Колко изпи? — пита Фран.

— Не мога да ви кажа точно. Пи от всичко по малко. Не хареса бирата. Май точно бирата я напи… Никога преди не е пила. Днес пи, защото Емили свали момчето, което тя харесва.

— Да не би да е Брендан Кейси? — изричам подозрението си.

Кийша кима.

— Познавате ли го?

— Чувал съм.

Не изпитвам радост от откритието, че съм се оказал прав за Брендан Кейси. Абсолютно никаква. Имам желание да го намеря, че да си поговорим по мъжки, но какво ще му кажа? Лошо ти се пише, синко, защото си отказал да движиш с дъщеря ми? Единствената ми грижа е Никола.

— Сигурен ли сте, че ще ни се размине? — пита Кийша. — Майка ми направо ще се побърка, ако открие какво сме направили.

— Спокойно, ще отървете неприятностите — успокоявам я аз. — Фран и аз ще се погрижим за вас тази вечер. — Отново поглеждам към вратата на банята. — Какво ще кажеш да слезете долу с Фран и да ме изчакате, докато си побъбря с Никола?

— В такъв случай ще се видим след малко — Фран повежда Кийша по стълбите. — Желая ти късмет, Дейв.

— Благодаря, ще ми бъде нужен.