Майк Гейл
Вечеря за двама (116)

поп

Седя на една пейка в градината в средата на Сохо Скуеър. Времето, макар и не особено топло, е приятно за сезона — достатъчно приветливо, че да примами хората, които нямат какво друго да вършат, да седнат и да убият няколко часа, гледайки небето. Ровя в чантата си за уокмена. Когато бях по-млад, слушах музика по всяко време и при всяка възможност — в работата, на път за там и обратно и в онези редки моменти вкъщи, когато Изи си бе легнала, а аз будувах до четири сутринта, сменяйки албум след албум със слушалки на ушите, потънал в света, който разбирах. Сега копнеех точно за това чувство. Слагам слушалките, затварям очи за всичко наоколо и натискам бутона плей. Но не мога да се скрия дори в музиката, защото всяка песен е свързана пак с Изи. Това са песните, които тя обича, които тя мрази, които просто понася, които я разплакват, които я карат да се чувства щастлива. Неизвестно защо това ощастливява и мен. Дори и в музиката тя е средоточието на всичко. Да се загубя в музиката, означава да се загубя и Изи.