Майк Гейл
Вечеря за двама (60)

ям

Наближава един, работил съм здравата цяла сутрин. Интервюто с шведите мина добре главно, защото беше пълна противоположност на онези, които правех за „Лаудър“. Никакво ровене в автобиографични подробности. Вместо това задълбах в най-важното — с кого са се целували за пръв път, какъв размер бельо носят и да съобщят десет факта за Швеция, които смятат, че читателките на „Тийн Сийн“ не знаят.

— Отивам да си взема сандвич — обявявам на Фран. — Ще дойдеш ли с мен?

— Не мога — отказва тя. — Ще ходя на обяд с Ели.

Ели е високата метър и осемдесет и приказно красива редакторка на ресора красота.

— Представят нова серия грим или нещо подобно и тя ме кани да й правя компания. От нас се иска само да обядваме в елегантен ресторант, шефът по рекламата ще ни говори за новата серия, ние ще слушаме внимателно и ще си пийнем порядъчно. Най-малко три-четири бутилки — кикоти се тя и добавя: — Страхотна работа, нали?

— Значи избираш три-четири бутилки пред пилешко бутче върху ръжен хляб, кутийка безалкохолно и пакетче солети с мен? — засмивам се аз. — Ти губиш.

Фран посяга към чантата си, изважда портмонето си и ми подава шепа монети.

— За какво ми ги даваш?

— Да не плачеш. Безалкохолното е от мен.