Майк Гейл
Вечеря за двама (120)

контрол

Говорим, аз и моята дъщеря, говорим за всичко. Трудно е да й призная истината, но искам да бъда честен. Разказвам й, че Изи си е отишла, разказвам й за помятането и дори, че може би отново е бременна, макар да съм почти сигурен, че това ще я разстрои още повече. Но тя не се разстройва. Реагира като възрастна. Изслушва ме внимателно и когато свършвам, ми казва да не се притеснявам. Каквото и да става, казва ми Никола, трябва да си върна Изи и тя ще ми помогне. Успокоява ме, че всичко ще бъде наред. И което е най-странното, аз й вярвам.

Така че след като Никола си тръгва, за да отиде на училище, аз се отправям обратно, включвам лаптопа си и като разтягам лицето си във фалшива усмивка, започвам следващата си статия за „мъжкарската“ рубрика. Два часа по-късно я завършвам. Осемстотин думи на тема „Какво си мисли вашето гадже“, които ме представят като най-перфектния партньор в света. Писането ме кара да се чувствам добре. Достигнал съм дъното и сега единственият ми път е нагоре.