Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dinner for Two, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
bambo (2009)

Издание:

Майк Гейл. Вечеря за двама

ИК „Бард“, 2004

История

  1. — Добавяне

цел

— И какво ще правим сега?

— Ти какво предлагаш да правим? — отговаря с въпрос Кейтлин.

— Искам да бъда част от бъдещето на Никола, защото не можем да поправим миналото. Понякога дори не съм сигурен кой съм за нея или каква роля бих могъл да играя в живота й, но знам със сигурност, че тя вече е част от моя живот. Не мога да си представя какво бих правил без нея.

— Тя те обича. Прочетох го по израза на лицето й, когато мислеше, че ще ти причини неприятности. И наистина много е харесала твоята приятелка, в чиято къща са преспали снощи. Изглежда са си направили малко парти тази сутрин.

— Какво ще бъде наказанието й?

— Не съм мислила за това. Не мога да я накажа, защото се вижда с теб, няма никакъв смисъл, а и вече знам, че съжалява, че ме е излъгала за купона. Никола е добро момиче. Мисля, че ще бъде най-добре просто да загърбим всичко и да започнем наново. Без лъжи и без тайни.

Въпреки че вече е късно, Кейтлин и аз продължаваме да говорим, запълвайки празнотите. Разговорът ни бързо става откровен и искрен. Тя ми разказва за последната си връзка и за момента, в който осъзнала, че едва ли някога ще намери онова, което търси. Причината, обяснява, е проста:

— Въпреки че съм готова да правя компромиси, ако става дума за мен, отказвам всичко, което не е поне идеално, когато става дума за Никола.

Замислям се дали при подобни обстоятелства аз бих бил способен да направя такава саможертва в името на любовта.

Сетне Кейтлин предлага да извикаме Никола, за да й кажем, че всичко е наред. Тя излиза, за да я повика да слезе от стаята й на горния етаж, но открива, че Никола е седнала на най-долното стъпало. И така, пред мен Кейтлин й обяснява, че сме изгладили нещата и че всичко ще бъде наред. Разтърсва ме съзнанието, че ние тримата — баща, майка и дъщеря, за пръв път сме в една и съща стая. Чудя се дали сме семейство, и ако сме, от какъв вид? А ако не сме, тогава какво сме по-точно?

Този въпрос ми прави компания през целия път с метрото към къщи. Когато се прибирам, все още не съм открил отговора, но със сигурност знам едно — трябва да споделя истината с Изи. Трябва да й разкажа всичко.