Майк Гейл
Вечеря за двама (76)

преди

Сряда вечер вкъщи: Стела на телефона

— Здрасти, Дейв, Стела е.

— Какво става?

— Всичко е наред, нищо особено. Много работа, малко пари. По-добре ми кажи как се чувства любовният душеприказчик номер едно в Обединеното кралство?

— Чудесно — отвръщам. — След като свикнеш с майтапите, всичко е наред. Тази седмица получих няколко наистина класически писма. Ще трябва да ги донеса вкъщи, за да ти ги покажа през уикенда. — Спирам за кратко и добавям: — Ако търсиш Изи, тя май е във фитнеса. Тази вечер има курс по йога. Но едва ли ще закъснее. Ще й кажа, че си звъняла.

— Няма нужда. Може би ще се обадя по-късно.

Отново настъпва дълга пауза.

— Дейв?

— Да?

— Нищо. Всичко е наред. — Пак млъква. — Лий говорил ли ти е нещо?

— За какво?

— За него и мен.

— Защо?

Тя въздиша тежко.

— Просто защото напоследък се държах с него като истинска кучка и се чудя дали не ти е споменал нещо.

— Но ти винаги си била кучка с Лий.

Стела се засмива.

— Слушай, Хардинг. Отнасям се с теб така снизходително само защото си съпруг на най-добрата ми приятелка. Работата е, че действително бях истинска кучка с Лий.

— Защо?

— Не знам. Мисля, че подсъзнателно искам да се разделим, но съм страхливка и не ща да свърша мръсната работа.

— Аха. Толкова ли са зле нещата?

— Ами да. Повече от зле. Знаеш много добре, че с Лий не очаквахме да изтраем толкова дълго. Той беше утешителната награда, за да преодолея раздялата с Патрик.

Образът на бившия Стелин приятел изплува пред очите ми.

— Е, той беше наистина готин пич — спомням си.

— Знам. Нали ходихме цели две години.

— Какво прави сега? Не съм го виждал откакто се разделихте. Странно, помниш ли как четиримата постоянно излизахме заедно?

— Налетях на него преди време — казва ми Стела. — Женен е. Има две деца. Живеят в Кентиш Таун. Вие двамата се разбирахте добре, нали? Харесваше същата музика като теб… Предполагам, че това се случва, когато хората се разделят. Губиш добри приятели.