Майк Гейл
Вечеря за двама (46)

Пеперони^[1]

Тревър, Джени, Стела, Лий, Изи и аз седим в претъпканата „Пица Експрес“ в Сохо. Тук сме от петнайсет минути и вече два пъти отпращаме сервитьорката, защото сме прекалено заети да обсъждаме най-новото развитие в кариерата ми, та нямаме време да изберем какво да поръчаме.

— Нали знаеш, че да водиш рубрика със съвети в момичешко списание не е нормално занимание за мъж на твоята възраст? — установява Тревър. — Абсолютно не е нормално.

— Едва ли би могъл да си намериш по-идиотско занимание — отсъжда Стела.

— Например в „Месечник за яхти“? — предлага Изи. — Дейв през живота си не е припарвал до морето. Би било достатъчно идиотско.

— Не — отсича Тревър. — Лодките спадат към категорията на нещата, от които един мъж може да се преструва, че се интересува, дори да не е така. Също както голфът, всякакъв вид возила, които имат мотор…

— … всичко технологично — компютри, видеокамери и тъй нататък — добавя Лий.

— По принцип всичко, което е истински мъжко — обобщава Тревър.

— Я го оставете на мира — защитава ме майчински Джени. — Дейв ще бъде най-брилянтният съветник. Като ни идваше на гости, докато Стела, Изи и аз живеехме заедно в апартамента в Ийст Фингли, ние винаги го молехме за съвети относно мъжете.

— Права е — намесва се Стела. — Но нали всеки се отнася така с гаджето на приятелката си? Третира го като по-голям брат.

Това е самата истина. Не правех нищо повече освен да ги слушам как говорят неуморно за мъжете, от които се интересуваха. Не съм смятал, че давам съвети — по-скоро забавлявах съквартирантките на гаджето си, докато я чаках да се приготви, за да излезем.

— Звучи като щатен евнух на апартамента — подмята Тревър. — А съветът му към Джени, когато се колебаела да тръгне ли с мен, бил, че съм от типа чук-чао.

— Само ти подливах вода — разхилвам се. — Нищо лично, Трев.

— Стига сме се дърпали — предлага Джени. — Въпросът е дали си готов, Дейв.

— За какво?

— За първото си писмо като съветник по любовните мъки.