Айзък Азимов
Самите богове (9)

6 (завършек)

— Каквото и да е — каза Ламонт, — сега теренът е разчистен. Опитах се да му обясня. Не пожела да ме изслуша. Така че, ще предприема следващата стъпка.

— И каква ще бъде тя? — попита Броновски.

— Ще се срещна със сенатора Бърт.

— Имаш предвид председателя на Комитета за техника и опазване на околната среда?

— Същия. Значи си чувал за него?

— Кой не е? Но какъв е смисълът, Пит? С какво разполагаш, с което да го заинтересуваш? Не е преводът. Пит, отново те питам. Какво си намислил?

— Не мога да ти обясня. Не познаваш паратеорията.

— А сенаторът Бърт познава ли я?

— Повече от теб, предполагам.

Броновски насочи пръста си към него.

— Пит, хайде да не си играем на криеница. Може би зная някои неща, които на теб не са ти известни. Как ще работим заедно, ако се противопоставяме един на друг? Или съм член на тази малка корпорация от двама души, или не съм. Кажи ми какво си намислил и аз ще ти разправя нещо в замяна. В противен случай да прекратим общите си занимания.

— Добре — вдигна рамене Ламонт. — Щом искаш, ще ти обясня. Навярно ще е по-добре, щом вече минах през Хелъм. Същността е, че Електронната помпа прехвърля природен закон. В паравселената силното взаимодействие е стотици пъти по-силно, отколкото при нас, а това означава, че тук ядреното разпадане е много по-вероятно, отколкото там, а ядреният синтез е много по-вероятен при тях, отколкото при нас. Ако Електронната помпа продължи да работи достатъчно дълго, ще се стигне до окончателно равновесие, при което силното ядрено взаимодействие ще бъде еднакво силно и в двете вселени и то с величина десет пъти по-висока от сегашната при нас и с една десета от величината, която има сега там.

— Никой ли не го знае?

— На всички им е известно, разбира се. Било е явно още от самото начало. Дори Хелъм е в състояние да го разбере. Точно това разгневи толкова кучия му син. Започнах да му го обяснявам с подробности, сякаш смятам, че никога преди не го е дори чувал, и той избухна.

— Но в какво е същността? Опасно ли е, че взаимодействието ще достигне междинна величина?

— Разбира се. Какво си мислиш?

— Нищо не мисля. Кога ще стане междинно?

— При сегашните темпове след около 10^30 години.

— Колко време е това?

— Достатъчно дълго, за да успеят трилион трилион вселени като нашата да се родят, да изживеят живота си, да остареят и да умрат една след друга.

— По дяволите, Пит. Какво значение има тогава?

— За да се получи това число — продължи да обяснява бавно и внимателно Ламонт, — което се счита за официално, са били направени известни предположения, а според мен те са погрешни. Ако се изходи от други предположения, за които смятам, че са правилните, ние вече сме изпаднали в беда.

— Каква беда?

— Да предположим, че за около пет минути Земята се превърне в облак газ. Ще сметнеш ли това за беда?

— Заради помпането ли?

— Заради изпомпването!

— А какво ще стане със света на парахората? И те ли са в опасност?

— Уверен съм в това. Различна от нашата, но сериозна опасност.

Броновски стана и се заразхожда. Кестенявата му коса беше гъста и дълга, с така наречената навремето „артистична“ прическа. Зарови ръце в нея.

— Ако парахората са по-разумни от нас — поде той, — щяха ли да използуват Помпата? Сигурно преди нас щяха да разберат, че е опасна.

— Мислех за това — отвърна Ламонт. — Предполагам, че най-напред са започнали изпомпването и подобно на нас са се заели с процеса заради явната полза, а едва по-късно са се появили опасения за последствията.

— Ти казваш обаче, че сега знаеш какви ще бъдат последствията. Те по-бавно ли ще схванат това?

— Зависи дали и кога са се заели да изследват последствията. Помпата е прекалено привлекателна, за да се правят опити да се спре. Сам аз нямаше да се задълбочавам, ако не бях… Но какво в същност те безпокои, Майк?

Броновски спря да крачи, погледна Ламонт и каза:

— Мисля, че сме попаднали на нещо.

Ламонт го изгледа възбудено, скочи към него и го хвана за ръкава.

— Нещо с парасимволите ли? Разправяй, Майк!

— Случи се, когато беше при Хелъм. Докато беше в кабинета му. Не знаех как точно да постъпя, защото не бях сигурен какво става. А сега…

— А сега?

— Все още не съм сигурен. Появи се една от техните пластинки с четири знака^[1]…

— Охо?

— …букви от латинската азбука. И могат да се прочетат.

— Какво?

— Ето я.

Броновски измъкна пластинката с вид на илюзионист. Надраскани върху нея, напълно различни от деликатните, сложни спирали и различни по блясък парасимволи, се различаваха четири широки подобни на детски букви: С — Т — Р — Е — Х.

— Какво предполагаш, че означават? — попита Ламонт с неразбиращ поглед.

— Единственото, за което успях да се досетя засега, е погрешно изписана думата „страх“.

— Заради това ли ме подложи на кръстосан разпит? Сметнал си, че някой от другата страна изпитва страх?

— И си помислих, че навярно има някаква връзка с явно все по-нарастващата ти възбуда през последния месец. Откровено казано, Пит, не обичам да ме държат на тъмно.

— Чудесно. Но нека не прибързваме със заключенията. Ти си човекът, който има опит с откъслечни текстове. Би ли казал, че парахората започват да изпитват страх от Електронната помпа?

— Съвсем не е сигурно — отвърна Броновски. — Не зная до каква степен могат да доловят нещата в нашата Вселена. Щом разпознават волфрама, който им оставяме, щом усещат присъствието ни, вероятно успяват да долавят и състоянието на мислите ни. Вероятно се опитват да ни успокоят, да ни предадат, че няма причини за опасения.

— Защо тогава не напишат „няма страх“?

— Защото все още не знаят толкова добре езика ни.

— Хм. В такъв случай не мога да го покажа на Бърт.

— Не бих те посъветвал. Двусмислено е. В същност на твое място не бих се срещнал с Бърт, докато не получим нещо повече от другата страна. Кой ги знае какво се опитват да ни съобщят.

— Не, не мога да чакам повече, Майк. Зная, че съм прав, а нямаме време.

— Добре, но ако отидеш при Бърт, ще си изгориш мостовете. Колегите никога няма да ти простят. Не ти ли е идвало наум да поговориш с тукашните физици? Сам не можеш да упражниш натиск върху Хелъм, но ако сте цяла група…

Ламонт енергично поклати глава.

— Нищо няма да излезе. Хората в тази станция оцеляват благодарение на мекушавостта си. Няма нито един, който да му се противопостави. Да се опиташ да обединиш другите, за да се окаже натиск върху Хелъм, е все едно да изискваш от чиния сварени макарони да застанат мирно.

— Навярно си прав. — Лицето на Броновски имаше необичайно мрачен израз.

— Зная, че съм прав — рече също така мрачно Ламонт.