Айзък Азимов
Самите богове (41)

11

Барън Невил я гледа известно време втренчено като онемял. Тя спокойно отвърна на погледа му. Панорамата по прозорците й отново беше променена. На един от тях сега се виждаше Земята — малко повече от половината кълбо.

— Защо? — попита той накрая.

— В действителност стана случайно — отвърна тя. — Разбрах същността и бях прекалено възбудена, за да премълча. Трябваше още преди няколко дни да ти го разправя, но се опасявах, че реакцията ти ще бъде точно такава.

— И така, той е разбрал. Ама че глупачка!

Тя се намръщи.

— Какво е научил? Само каквото рано или късно щеше да отгатне — че не съм туристически гид, а твоя интуитивистка. Интуитивистка, която няма понятие от математика, за бога. И какво като го знае? Има ли значение, че притежавам интуиция? Неведнъж си ми казвал, че моята интуиция няма стойност, докато не се подкрепи с математична точност и експериментални наблюдения. Колко пъти си ми разправял, че и най-натрапчивата интуиция може да е погрешна? Тогава каква стойност ще има за него голият интуитивизъм?

Невил пребледня, но Селена не успя да установи дали е от гняв или от опасения.

— Ти си друга — рече той. — Нима твоята интуиция не се е оказвала винаги вярна? Когато си бивала сигурна?

— Аха, но той не го знае, нали?

— Ще се досети. Ще отиде при Готстейн.

— И какво ще му разправи? Все още няма представа с какво се занимаваме.

— Дали?

— Не. — Тя се изправи и се отдалечи. Обърна се към него и викна. — Не! Недостойно е от твоя страна да подмяташ, че ще ви предам теб и останалите. Щом нямате доверие в честността ми, то доверете се на здравия ми разум. Няма смисъл да им казвам. Каква полза ще имат те от това, а и ние, ако всички загинем?

— О, моля те, Селена! — Невил махна с ръка отвратен. — Не започвай отново.

— Не. Слушай. Той разговаря с мен и ми описа работата си. Ти ме криеш като тайно оръжие. Разправяш ми, че съм по-ценна от всякакъв уред или обикновен учен. Играеш си на своите конспирации, настояваш всички да продължават да ме мислят за туристически гид и нищо повече, така че голямата ми дарба да е винаги на разположение на лунаритите. На теб. И какво постигаш?

— Ти си с нас, не е ли така? Колко време предполагаш, че ще останеш на свобода, ако те…

— Непрекъснато повтаряш подобни неща. Но кой се намира в затвора? Кой е спрян? Къде са доказателствата за голямата конспирация, която виждаш във всичко около себе си? Земните хора не допускат теб и приятелите ти до своите големи инсталации много повече, защото ти ги предизвикваш към това, отколкото от зложелателство. А за нас беше по-скоро от полза, отколкото във вреда, защото ни принуди да изобретим други, по-ефикасни устройства.

— Основаващи се върху твоето теоретично прозрение, Селена.

— Зная — усмихна се Селена. — Бен се изказа много ласкаво за него.

— Ти с твоя Бен! Какво, по дяволите, намираш в тоя мизерен землянин?

— Той е преселник. А аз се нуждая от информация. Ти даваш ли ми някакви данни? Толкова си наплашен, дявол да го вземе, да не ме хванат, че не смееш да ми позволиш да разговарям с никакъв физик; само с теб, а ти си ми… Вероятно само поради тази причина.

— Хайде, Селена. — Той се опита да говори успокоително, но в гласа му звучеше прекалено нетърпение.

— Не, в същност пукната пара не давам. Твърдеше, че имам само една задача, опитвам се да се съсредоточа върху нея и понякога ми се струва, че съм я решила, независимо от математиката. Успявам да си представя точно какво трябва да се направи… но после ми убягва. А има ли полза, след като Помпата ще ни унищожи всички… Не споделих ли с теб, че обменът на напрегнатост на полетата не ми внушава доверие?

— Ще те попитам отново — настоя Невил. — Готова ли си да ми кажеш, че Помпата ще ни унищожи? Без никакво „би могла“, без „възможно е“, без нищо друго, освен „ще“.

Селена поклати гневно глава.

— Не мога. Толкова несигурно е. Не съм в състояние да твърдя, че ще ни погуби. Но в подобен случай „би могло“ не е ли достатъчно?

— О, господи!

— Не си върти очите. Не се усмихвай подигравателно! Въобще не си подлагал на експериментална проверка този проблем. Казах ти как може да се провери.

— Никога не си се тревожила толкова, докато не започна да се вслушваш в тоя твой землянин.

— Той е преселник. Няма ли да направиш проверката?

— Не! Казах ти, че твоите предложения са неизпълними. Ти не си експериментатор и онова, което ти се струва полезно, не винаги е осъществимо в действителния свят на уреди, произволност и несигурност.

— Така наречения действителен свят на твоята лаборатория. — Лицето й се изчерви от гняв, тя вдигна свитите си юмруци до брадичката. — Толкова време прахосваш, за да получиш достатъчно голям вакуум… Там горе има вакуум, горе на повърхността, накъдето соча, с температури, които понякога спадат наполовината до абсолютната нула. Защо не опиташ да експериментираш на повърхността?

— Ще бъде безполезно.

— Откъде знаеш? Просто не желаеш. Бен Денисън се опита. Направил си е труда да създаде система, която може да се използува на повърхността и я е монтирал, когато е ходил да проверява слънчевите батерии. Предложил ти е и ти да отидеш, но не си пожелал. Спомняш ли си? Било е нещо много просто, нещо, което дори аз бих могла да ти опиша, след като ми го обясниха. Включил я при дневна температура, после при нощна и това е било достатъчно, за да даде нова насока на изследванията с пионизатора.

— Колко просто звучи като го обясняваш!

— Много е просто. След като разбра, че съм интуитивистка, той говори с мен, както ти никога не си разговарял. Обясни ми причините, поради които мисли, че повишаването на силното ядрено взаимодействие около Земята е наистина катастрофално. Ще минат само няколко години преди Слънцето да избухне и ще се разпространи засилването на вълни.

— Не, не, не и не! — викна Невил. — Видях резултатите му и не ми направиха впечатление.

— Видял си ги?

— Да, разбира се. Нима предполагаш, че съм го пуснал да работи в лабораториите ни, без да проверя какво прави? Виждал съм резултатите му и те нямат никаква стойност. Работи с незначителни отклонения, които се вместват във възможността за грешки на експеримента. Щом е уверен, че тези отклонения са значими и щом ти му вярваш, нямам нищо против. Но никаква вяра няма да им придаде в действителност значимостта, която им липсва.

— В какво искаш да се убедиш, Барън?

— Трябва ми истината.

— Но не си ли решил предварително коя истина е собственото ти евангелие? Настояваш на Луната да има помпена станция, нали, така че да не зависиш с нищо от повърхността; и всичко, което би попречило на това, от само себе си престава да бъде истина.

— Няма да споря с теб. Искам помпената станция и дори повече… желая другото. Едното няма стойност без другото. Сигурна ли си, че не си му…

— Не съм.

— А ще му разправиш ли?

Селена отново се обърна към него, единият й крак тупаше бързо по пода по такъв начин, че я караше да подскача във въздуха в унисон с гневното потропване.

— Няма да му кажа нищо — поде тя, — но трябва да разполагам с повече информация. Ти нямаш информация за мен, но той може да има; или е вероятно да я получи с експериментите, които ти не желаеш да извършиш. Налага се да разговарям с него и да науча какво ще открие. Ако застанеш между нас, никога няма да получиш каквото търсиш. И няма защо да се опасяваш, че преди мен ще се добере до края. Прекалено свикнал е със земния начин на мислене и няма да предприеме последната стъпка. А аз ще я направя.

— Добре. Но не забравяй разликата между Земята и Луната. Този мъж, Денисън, този Бен, този имигрант, дошъл от Земята на Луната, ако реши, може да се върне от Луната на Земята. Ти никога не можеш да отидеш на Земята — никога. Ти си лунарит завинаги.

— Лунна девица — подхвърли Селена язвително. Тя остана безразлична.

— А що се отнася до опасността от експлозия — продължи той, — щом като рискът да се променят основните константи на дадена вселена е толкова голям, защо парахората, които са значително по-напреднали от нас в технологията, не спрат Помпата?

И той излезе.

Селена стоеше с лице към вратата и стискаше челюсти. После рече:

— Защото условията са различни за тях и за нас, мухльо такъв! — Но го каза на себе си, той си беше отишъл.

Ритна лоста, който спущаше леглото, хвърли се върху него и закипя от гняв. Доколко се беше доближила до истинската цел, към която Барън и другите се стремяха от години?

Беше още далеч.

Енергия! Всички търсеха енергия! Магическа дума! Рог на изобилие! Единственото решение за всемирно изобилие! Но енергията не беше всичко.

Ако се намереше енергия, можеше да се налучка и другото. Щом се откриеше решение на проблема за енергията, щеше да стане очевиден ключът за другото. Знаеше, че ще стане така, ако само успее да прозре някаква тънкост, която ще й се види очебийна, веднага щом я проумее. (Господи, до каква степен се беше заразила от хроничната подозрителност на Барън, че дори в мислите си го наричаше „другото“.)

Земен жител нямаше да се добере до тази тънкост, защото никой човек от Земята нямаше причини да я търси.

Така че Бен Денисън щеше да я открие за нея, без сам да я разбере.

Само че… Ако Вселената щеше да загине, какво значение имаше всичко?