Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Gods Themselves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 47 гласа)

Информация

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

САМИТЕ БОГОВЕ. 1998. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.23 Роман. ІІ изд. Превод: [от англ.] Александър ХРУСАНОВ [The God Themselves, by Isaak ASIMOV]. Печат: Полипринт ЕАД, Враца. Формат: 125×195 (20 см.). Офс. изд. Тираж: 2 400 бр. Страници: 267. Цена: 4000.00 лв. (4.00 лв.). ISBN: 954-8340-45-8 (грешен).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Трета част
… Напразно се борят…

1

Селена Линдстрьом се усмихваше лъчисто и вървеше с лека, пружинираща походка; туристите се смайваха, когато я виждаха за първи път, но скоро признаваха, че в нея има нещо грациозно.

— Време е за обяд — съобщи тя жизнерадостно. — Всичко е отгледано на място, дами и господа. Навярно не сте свикнали с вкуса, но е хранително… Ето тук, сър. Зная, че нямате нищо против да седнете при дамите… Момент, моля. Ще има места за всички… Съжалявам, имате право на избор за напитките, но не и за основното блюдо. Ще бъде от телешко… Не, не. И вкусът и консистенцията, са получени по изкуствен начин, но наистина е много добро.

После тя самата седна, въздъхна леко, а приятното й изражение трепна незабележимо.

Един от групата се настани срещу нея.

— Имате ли нещо против? — попита той.

Хвърли му бърз, проницателен поглед. Разбира се, притежаваше способността веднага да преценява и реши, че не изглежда досаден.

— Съвсем не — отвърна тя. — Но не сте ли заедно с някой от групата?

Той поклати отрицателно глава.

— Не. Сам съм. Дори и да не беше така, земляните не ме вълнуват много.

Тя го изгледа отново. Беше на около петдесет години и имаше уморен вид, на който се противопоставяха само ясните му, изпитателни очи. Несъмнено имаше вид на земен жител, обременен от гравитацията.

— Землянин е лунен термин — подхвърли тя — и не е много ласкателен.

— Аз съм от Земята — отвърна той, — така че, надявам се, мога да го използувам, без да звучи обидно. Освен ако имате нещо против.

Селена повдигна рамене, сякаш искаше да каже: „Правете каквото ви харесва“.

Очите й имаха леко ориенталски вид като на повечето лунни момичета, но косата й беше с цвета на пчелен мед, а носът й се издаваше напред. Не можеше да се отчете, че е привлекателна, макар да не беше класическа красавица.

Мъжът от земята се взря в плочката с името й, закрепена върху блузата над горната половина на високата лява гърда. Реши, че наистина разглежда плочката, макар блузата да беше полупрозрачна, когато светлината падаше върху нея под особен ъгъл, и под нея да нямаше друга дреха.

— Има ли много Селени тук? — попита той.

— О, да. Стотици, струва ми се, Също Цинтии, Диани и Артемиди. Селена е малко досадно. Половината Селени, които познавам, им викат Сели, а на другата половина — Лина.

— А вие от кои сте?

— От нито едните. Аз съм Селена с всичките три срички Се-ле-на — отвърна тя — поне за хората, които въобще използуват името ми.

Върху лицето на земния жител се изписа усмивка, с която сякаш не беше свикнал.

— А какво става, ако някой ви попита дали продавате нещо, Селена?[1]

— Никога не повтаря въпроса! — заяви тя твърдо.

— Но питат ли ви?

— Винаги се намират глупаци.

Една сервитьорка се доближи до масата им и с бързи плавни движения постави чиниите пред всеки от тях.

Това явно направи силно впечатление на земния жител.

— Сякаш ги накарахте сами да се спуснат — каза й той. Сервитьорката се усмихна и отмина.

— Не се опитвайте да й подражавате — посъветва го Селена. — Тя е свикнала с притеглянето и лесно се оправя.

— А ако аз го направя, ще изпусна всичко, така ли?

— Ще забъркате великолепна каша — отвърна тя.

— Е, тогава няма да правя експерименти.

— Навярно скоро някой ще опита и чинията ще отлети на пода, той ще посегне да я хване и ще я изтърве, а вероятността да падне от стола е десет към едно. Предупреждавам ги, но никога не помага, само се чувствуват още по-смутени. Всички други ще се смеят… туристите, искам да кажа, защото ние останалите сме го наблюдавали твърде често, за да ни се струва смешно и защото става въпрос само за почистването.

Земният жител внимателно вдигна вилицата.

— Разбирам какво искате да кажете. Дори най-простото движение изглежда странно.

— В същност доста бързо се свиква. Поне с дребните неща като храненето. Ходенето е по-трудно. Никога не съм виждал земен жител тук да тича умело. Рядко успяват.

Известно време се храниха мълчаливо. После той попита:

— Какво означава буквата „Л“? — Отново се вглеждаше в плочката с името й. На нея пишеше „Селена Линдстрьом Л.“

— Означава просто „Луна“ — осведоми го тя с безразличие, — за да се различавам от имигрантите. Родена съм тук.

— Наистина ли?

— В това няма нищо изненадващо. На Луната съществува нормално общество от над половин век. Не мислехте ли, че и тук се раждат деца? Имаме хора, които са били родени на Луната и вече са прародители.

— На колко години сте?

— Тридесет и две — отвърна тя.

Той сякаш се изненада; после измърмори:

— Естествено.

Селена повдигна вежди.

— Искате да кажете, че разбирате? На повечето земни жители трябва да им се обяснява.

— Осведомен съм достатъчно, за да зная — каза земният жител, — че повечето от видимите белези на остаряване са резултат от неумолимата победа на гравитацията върху тъканите — отпускането на бузите и гърдите. При притеглянето на Луната — едва една шеста от земното — не е трудно да се разбере, че хората ще остават млади на вид.

— Само на вид — съгласи се Селена. — Това не означава, че тук сме безсмъртни. Продължителността на живота е почти колкото на Земята, но повечето от нас се чувствуват по-добре в напредналата си възраст.

— Това не е за пренебрегване… Разбира се, предполагам, че си има и неудобства. — Току-що бе отпил първата глътка кафе. — Нима се налага да пиете този… — потърси подходяща дума и изглежда я отхвърли, защото не каза нищо.

— Бихме могли да внасяме храни и напитки от Земята — обясни тя развеселена, — но само за част от нас и то не постоянно. Така че няма смисъл, след като е възможно да използуваме товарното пространство за по-необходими неща. Освен това сме и свикнали с този буламач… Или щяхте да използувате още по-силна дума?

— Не за кафето — отвърна той. — Щях да я запазя за храната. Но буламач върши работа… Кажете, мис Линдстрьом, в програмата на обиколката не се споменава за протонния синхрофазотрон.

— Протонния синхрофазотрон ли? — Тя допиваше кафето и очите й заоглеждаха залата, сякаш преценяваха мига, в който да ги вдигне всичките. — Той е собственост на Земята и не е открит за туристи.

— Искате да кажете, че лунните жители нямат достъп до него?

— О, не. Нищо подобно. Повечето хора от персонала са лунни жители. Но земното правителство определя правилата. Не се допускат туристи.

— Много бих искал да го видя — подхвърли той.

— Уверена съм… Донесохте ми щастие — нито парче храна, нито един благословен мъж или жена не падна на пода.

Изправи се на крака и каза:

— Дами и господа, ще тръгнем след около десет минути. Моля оставете чиниите на мястото им. Има стаи за почивка за онези, които ще пожелаят да се възползуват от тях, а след това ще посетим хранопреработващите предприятия, където се изготвят блюда като току-що консумираните от вас.

Бележки

[1] Игра на думи с американското произношение на името, което може да се изтълкува по този начин.