Айзък Азимов
Самите богове (28)

5в

Трит имаше много работа. Бебетата се нуждаеха от големи грижи, но дори две млади-десни заедно с две млади-леви не можеха да се равняват на едно само бебе-средно — особено пък толкова съвършено като Дерола. Трябваше да го разхожда и утешава, да го предпазва от вливане във всичко, до което се допре, да го уговаря, за да се уплътнява и да си почива.

Измина доста време, преди отново да се види с Один и всъщност не го беше грижа. Дерола заемаше цялото му време. Но веднъж се натъкна на Один в собствената му ниша, блеснал във всички цветове на дъгата от напрегнато мислене.

Трит внезапно си спомни.

— Сърдит ли беше Лостън заради Дюа?

Один се стресна.

— Лостън ли? Да, беше разгневен. Дюа им вреди много.

— Необходимо е да се прибере, не е ли така?

Один се взря в Трит.

— Трит — поде той, — налага се да убедим Дюа да се върне у дома. Най-напред трябва да я намерим. Ти ще се справиш. С новото бебе родителската ти чувствителност е много висока. Можеш да я използуваш, за да откриеш Дюа.

— Не — отвърна Трит възмутен. — Тя е нужна за Дерола. Неправилно ще е да я използувам за Дюа. Освен това, щом иска да не се връща толкова дълго, когато бебе-средно копнее за нея — а навремето и тя е била бебе-средно, — навярно ще се наложи да свикнем да живеем без нея.

— Но, Трит, не искаш ли никога вече да се сливаш?

— Ами, триадата е вече попълнена.

— Сливането не е само това.

— Къде да я търсим? — попита Трит. — Малката Дерола се нуждае от мен. Тя е мъничко бебе. Не бива да я оставям.

— Твърдите ще уредят някой да се грижи за Дерола. Ние с теб ще отидем в пещерите на Твърдите, за да намерим Дюа.

Трит размисли. Пукната пара не даваше за Дюа. Дори към Один не изпитваше нищо. За него съществуваше само Дерола.

— Някой ден — отвърна той. — Някой ден, когато Дерола поотрасне. Не преди това.

— Трит — настоя Один, — длъжни сме да намерим Дюа. В противен случай… в противен случай ще ни вземат децата.

— Кой? — попита Трит.

— Твърдите.

Трит замълча. Нямаше какво да каже. Никога не бе чувал за подобно нещо. Не можеше да си го представи.

— Трит, налага се да продължим пътя. Вече ми е известно защо. Все мисля за това, откакто Лостън… но няма значение. Двамата с Дюа също трябва да продължите пътя. След като го разбрах и ти ще почувствуваш, че е наложително, а се надявам… мисля… че и Дюа ще изпита същото чувство. И трябва скоро да продължим пътя, защото Дюа разрушава света.

Трит се отдръпна.

— Не ме гледай така, Один… Принуждаваш ме… Принуждаваш ме…

— Не те принуждавам, Трит — отвърна Один тъжно. — Просто сега вече зная и затова ти трябва… Налага се обаче да намерим Дюа.

— Не, не — изпаднал в ужас, Трит се опитваше да се съпротивлява. В Один проличаваше нещо ужасяващо, а съществуването им неумолимо се приближаваше към края си. Нямаше да има Трит и средно-бебе. Докато всеки друг Родител дълго време отглеждаше средното-бебе, Трит щеше да загуби своето почти веднага.

Не беше справедливо. О, не беше справедливо.

— Дюа е виновна — задъха се Трит. — Нека тя първа да продължи пътя.

Один заяви с безчувствено спокойствие:

— Няма друг начин, освен всичките заедно…

И Трит разбра, че е така… че е така… че е така…