Айзък Азимов
Самите богове (30)

6б

Один дойде. Плъзгаше се по-бързо от всеки друг път. Следваше изострените от новото бебе усещания на Трит, но вече се намираха достатъчно близо, за да открие присъствието й със собствените си попритъпени усещания. Сам долови проблясващото и затихващото съзнание на Дюа и се втурна напред, докато Трит полагаше големи усилия да го следва с подскоците си. Задъхваше се и викаше:

— По-бързо… по-бързо…

Один я намери припаднала, едва жива, по-дребна от всяка възрастна Емоционална.

— Трит — викна той, — донеси тук акумулатора. Не, не… не се опитвай да я занесеш нея. Твърде изтъняла е, за да се пренася. Побързай. Ако потъне в пода…

Започнаха да се събират Твърди. Бяха закъснели, разбира се, тъй като не можеха да усещат други живи същества на по-далечно разстояние. Ако зависеше само от тях, щеше да е твърде късно, за да я спасят. Нямаше да продължи пътя, щеше наистина да умре… и с нея щеше да загине много повече, отколкото предполагаше.

Докато бавно възвръщаше живота си с поглъщаната енергия, Твърдите мълчаливо стояха край тях.

Один се изправи — нов Один, който знаеше точно какво става. С гневен, повелителен жест им нареди да се махнат… и те си отидоха. Тихо. Без възражения.

Дюа се размърда.

— Добре ли е, Один? — осведоми се Трит.

— Мълчи, Трит — смъмри го Один. — Дюа?

— Один? — тя помръдна, зашепна. — Помислих, че съм продължила пътя.

— Още не си, Дюа. Още не. Но най-напред трябва да се нахраниш и да си починеш.

— И Трит ли е тук?

— Ето ме, Дюа — обади се Трит.

— Не се опитвайте да ме върнете — рече Дюа. — Всичко свърши. Направих, каквото исках. Позитронната помпа ще спре скоро. Уверена съм. Твърдите ще продължат да се нуждаят от Меки и ще се погрижат за вас двамата или поне за децата.

Один не каза нищо. Не позволи и на Трит да се обади. Остави излъчването да се влива бавно в Дюа, съвсем бавно. От време на време го спираше, за да я остави да си почине, после го включваше отново.

— Достатъчно. Достатъчно — промърмори тя. Веществото й започна да се гърчи по-силно.

Той продължи да я храни. Накрая заговори.

— Дюа, ти не беше права. Ние не сме машини. Зная точно какво сме. Щях по-скоро да дойда при теб, ако бях разбрал по-рано, но не го знаех, преди Лостън да ме помоли да размисля. Мислих много напрегнато; но дори и сега е преждевременно.

Дюа изстена и Один спря за малко.

— Слушай, Дюа — продължи той. — Има само един вид живи същества. Твърдите са единствените живи в целия свят. Подразбрала си го и дотук си права. Но това не означава, че Меките не са живи, а само, че са част от същия единствен вид. Меките са незрелите форми на Твърдите. Ние най-напред сме деца като Меки, после възрастни Меки, а след това ставаме Твърди. Разбираш ли?

— Какво? Какво? — възкликна объркано Трит.

— Почакай, Трит. Почакай. И ти ще разбереш, но това е за Дюа. — Той продължаваше да гледа Дюа, която ставаше все по-матова.

— Слушай, Дюа, всеки път, когато се сливаме, когато триадата се слива, ние се превръщаме в Твърд. Твърдият са трима в един и затова е Твърд. Докато сме в безсъзнание по време на сливането, ние сме Твърд. Но то е само временно и след това не си спомняме този период. Никога не можем да останем Твърд за дълго; налага се да се връщаме. Но през целия ни живот продължаваме да се развиваме и някои най-важни етапи бележат развитието ни. Всяко родено бебе е нов важен етап. С раждането на третото, настъпва възможността за последния етап, на който разумът на Разсъждаващия, без другите двама, има възможност да си спомни краткотрайните периоди на съществуване като Твърд. Тогава и само тогава той може да проведе идеално сливане, което ще образува един Твърд индивид завинаги, така че триадата ще заживее нов, уеднаквен живот, като се отдаде на учене и интелектуални занимания. Бях ви казал, че продължаването на пътя е като да се родиш отново. Тогава налучквах нещо, което не разбирах напълно, но сега го зная.

Дюа го гледаше и се опитваше да се усмихне.

— Как можеш да се правиш, че вярваш в подобно нещо, Один? — попита тя. — Ако беше така, нямаше ли Твърдите отдавна да ти го кажат, да ни го разправят на всички?

— Не, Дюа. Навремето, много отдавна, сливането било само съединяване на телесните атоми. Но еволюцията постепенно развила разума. Слушай ме, Дюа, при сливането се обединява и разума, а това е значително по-трудно, много по-деликатно. За да се слеем правилно за постоянно, Разсъждаващия трябва да се издигне до известно равнище на развитие. То се достига, когато сам открие всичко, когато разумът му най-после е достатъчно развит, за да си спомни какво е ставало по време на всички временни обединявания при сливането. Ако на Разсъждаващия му разправят всичко това, развитието му ще се провали и не ще успее да определи времето за идеалното сливане. Оформеният Твърд ще остане несъвършен. Когато Лостън ме помоли да размисля, той пое голям риск. Дори би могло… надявам се, че няма… Защото е още по-вярно за нашия случай, Дюа. В продължение на много поколения Твърдите са създавали триади с особена грижа, за да се оформят по-надарени Твърди, а нашата триада е най-добрата, която се е получавала досега. Особено ти, Дюа. Особено ти. Лостън е оформен от триадата, чието бебе-средна си била ти. Част от него е била твоя Родител. Познава те. Той те доведе при Трит и мен.

Дюа се надигна и седна. Гласът й зазвуча почти нормално.

— Один! Измисляш ли всичко това, за да ме успокоиш?

Намеси се Трит.

— Не, Дюа. Аз също го чувствувам. Аз също го чувствувам. Не зная какво е точно, но го възприемам.

— Той го долавя, Дюа — продължи Один. — И ти ще го почувствуваш. Не започваш ли да си припомняш, че си била Твърд по време на сливанията ни? Не искаш ли да се слеем сега? За последен път? За последен път?

Той я повдигна. Беше я обзела треска и макар да се поопъна, тя започна да изредява.

— Ако думите ти са верни, Один — задъха се тя, — ако наистина се превърнем в Твърд, струва ми се искаш да кажеш, че ще бъдем важен индивид. Така ли?

— Най-значителният. Най-добрият, който някога е бил създаван. Убеден съм… Трит, застани там. Това не е раздяла, Трит. Ще бъдем заедно, както винаги сме го искали. Дюа също. Дюа, и ти.

— Тогава — подхвърли Дюа — ще накараме Естуолд да разбере, че помпата не бива да работи повече. Ще го принудим…

Сливането започна. В решителния миг Твърдите отново влязоха един по един. Один ги видя неясно, защото започваше да се прелива в Дюа.

Не беше като друг път; не настъпи рязък екстаз; само гладко, сдържано, напълно спокойно движение. Усещаше как се превръща в част от Дюа и сякаш целият свят се вливаше в неговите — нейните изострени усещания. Позитронните помпи продължаваха да работят… той — тя ги долавяше… защо все още работеха?

Беше и Трит, неговото (нейното) неговото съзнание се изпълни с остро чувство за тежка загуба. О, моите бебета…

И извика, последният вик от съзнанието на Один, само че беше някак си вик и на Дюа.

— Не, не можем да спрем Естуолд. Ние сме Естуолд. Ние…

Викът, който беше на Дюа и не на Дюа, пресекна и вече нямаше никаква Дюа; и никога нямаше да я има. Нито Один, нито Трит.