Читателски коментари (за „Самите богове “ от Айзък Азимов)

Книгата за мен беше доста интересна. Странна и напълно оригинална(както всички на Азимов).

Но съм длъжен да предупредя — не леко четиво и не е за всеки. Препоръчвам ДОСТА солидни познания по физика, ако искате да й се насладите както подобава.

Също така визията, която представя за бъдещето ни е в някои случаи песимистична(нали все пак трябва да има драма), но пръсъства и доста оптимизъм(пък и не е далеч от моите представи).

Е, нека не отказваме хората, които не са толкова на „ти“ с физиката от прочитането на една наистина много добра и оригинална като концепция, стил и идеи книга. Не е лека дотолкова, доколкото никоя книга на Азимов не е просто съвкупност от технологично фантастични елементи, а анализ и представяне на обществени явления и лични преживявания. Поддържам, че е за всеки фен на научната фантастика и психологията. Относно познанията по физика — тези от гимназията ще ви свършат работа (ако сте слушали в час :) ), ако не сте — има google.

Книгата е уникална! Сигурен съм, че даже тези, които не разбират нищо от физика ще успеят да извлекат голямо удоволствие от четенето на тази книга.

Радвам се, че благодарение на горните коментари, реших да прочета тази книга. Чел съм вероятно 3/4 от творчеството на Азимов, налично в Моята библиотека и от мои коментари под други негови произведения личи че никога не съм бил във възторг.

„Самите богове“ възвърна интереса ми към автора, който харесвах и обичах в младежките си години заради „Стоманените пещери“ и „Голото слънце“.

Книгата се състои от три части като средната е нещо много рядко за Азимов — извънземна вселена. Тя е и по някакъв начин най-интересната, а и най-трудно смилаема в началото си. Авторът изключително успешно и преднамерено използва особени комбинации от думи, които описват особени, но все пак разбираеми за читателя събития. С напредване на действието езикът става все по-обикновен и магията се поразсейва.

Останалите две части са в типичния за Азимов безличен стил на писане, където героите изпълняват праволинейно нужните действия и изричат необходимите реплики, за да може историята да се развие така, както авторът я е замислил.

Приятно и увлекателно, на моменти схематично и елементарно. Извън света на Фондацията и Позитронните роботи.

Горещ и дългогодишен почитател съм на Азимов, но произведението определено не ми хареса. Въобще не схванах сюжета, насилвах се да чета първата част донякъде с надеждата, че по някакъв начин фабулата ще се развие. Втората част я дочетох до средата все така чудейки се каква точно е идеята. Останалата част от книгата превъртях с мисълта, че произведението ми прилича на телефонен указател.

Страхотна книга. Първото произведение, което чета от този автор. Определено съм впечатлен от фантазията, която има този човек. Талант в пълния смисъл на думата. Прочетете я, няма да съжалявате:)

Почитател сьм на Азимов и не останах разочарован. Самият автор казва, че от всичките си творби, най-много се гордее точно сьс „Самите богове“ . Има защо!

П.П. А и не вьв всяка фантастична книга можеш да срещнеш толкова детайлно описание на секс между извьнземни. :)

Азимов не е велик стилист, но пък какъв само генератор на интересни идеи е!

„Самите богове“ ми е много любима история! Сливането на трима индивиди, носители на различен опит и наследени-предопределени черти, за да се получи цялостно като емоции и интелект, качествено ново същество, е представено чувствено, разстърсващо. А и самата интрига е много интересна и е разбираема и без дълбоки знания по физика.