Читателски коментари (за „Самите богове “ от Айзък Азимов)

  • 1. martixy (23 юни 2011 в 04:19), оценка: 5 от 6

    Книгата за мен беше доста интересна. Странна и напълно оригинална(както всички на Азимов).

    Но съм длъжен да предупредя — не леко четиво и не е за всеки. Препоръчвам ДОСТА солидни познания по физика, ако искате да й се насладите както подобава.

    Също така визията, която представя за бъдещето ни е в някои случаи песимистична(нали все пак трябва да има драма), но пръсъства и доста оптимизъм(пък и не е далеч от моите представи).

  • 2. Ники (23 юни 2011 в 20:57)

    Е, нека не отказваме хората, които не са толкова на „ти“ с физиката от прочитането на една наистина много добра и оригинална като концепция, стил и идеи книга. Не е лека дотолкова, доколкото никоя книга на Азимов не е просто съвкупност от технологично фантастични елементи, а анализ и представяне на обществени явления и лични преживявания. Поддържам, че е за всеки фен на научната фантастика и психологията. Относно познанията по физика — тези от гимназията ще ви свършат работа (ако сте слушали в час :) ), ако не сте — има google.

  • 3. d_nedev (2 декември 2011 в 14:26), оценка: 6 от 6

    Книгата е уникална! Сигурен съм, че даже тези, които не разбират нищо от физика ще успеят да извлекат голямо удоволствие от четенето на тази книга.

  • 4. нт (29 януари 2012 в 22:55)

    Радвам се, че благодарение на горните коментари, реших да прочета тази книга. Чел съм вероятно 3/4 от творчеството на Азимов, налично в Моята библиотека и от мои коментари под други негови произведения личи че никога не съм бил във възторг.

    „Самите богове“ възвърна интереса ми към автора, който харесвах и обичах в младежките си години заради „Стоманените пещери“ и „Голото слънце“.

    Книгата се състои от три части като средната е нещо много рядко за Азимов — извънземна вселена. Тя е и по някакъв начин най-интересната, а и най-трудно смилаема в началото си. Авторът изключително успешно и преднамерено използва особени комбинации от думи, които описват особени, но все пак разбираеми за читателя събития. С напредване на действието езикът става все по-обикновен и магията се поразсейва.

    Останалите две части са в типичния за Азимов безличен стил на писане, където героите изпълняват праволинейно нужните действия и изричат необходимите реплики, за да може историята да се развие така, както авторът я е замислил.

    Приятно и увлекателно, на моменти схематично и елементарно. Извън света на Фондацията и Позитронните роботи.

  • 5. etsatchev (30 ноември 2013 в 21:50), оценка: 2 от 6

    Горещ и дългогодишен почитател съм на Азимов, но произведението определено не ми хареса. Въобще не схванах сюжета, насилвах се да чета първата част донякъде с надеждата, че по някакъв начин фабулата ще се развие. Втората част я дочетох до средата все така чудейки се каква точно е идеята. Останалата част от книгата превъртях с мисълта, че произведението ми прилича на телефонен указател.

  • 6. venoma (17 декември 2013 в 15:32), оценка: 6 от 6

    Страхотна книга. Първото произведение, което чета от този автор. Определено съм впечатлен от фантазията, която има този човек. Талант в пълния смисъл на думата. Прочетете я, няма да съжалявате:)

  • 7. Peter Katarov (29 юни 2017 в 17:50)

    Почитател сьм на Азимов и не останах разочарован. Самият автор казва, че от всичките си творби, най-много се гордее точно сьс „Самите богове“ . Има защо!

    П.П. А и не вьв всяка фантастична книга можеш да срещнеш толкова детайлно описание на секс между извьнземни. :)

  • 8. Elentari (1 юли 2017 в 10:55)

    Азимов не е велик стилист, но пък какъв само генератор на интересни идеи е!

    „Самите богове“ ми е много любима история! Сливането на трима индивиди, носители на различен опит и наследени-предопределени черти, за да се получи цялостно като емоции и интелект, качествено ново същество, е представено чувствено, разстърсващо. А и самата интрига е много интересна и е разбираема и без дълбоки знания по физика.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.