Айзък Азимов
Самите богове (11)

8

Ако по това време Ламонт все още мислеше, че има какво да губи в професията си, навярно щеше да се поколебае. Джошуа Чен беше универсално непопулярен и всеки, който имаше взимане-даване с него, веднага започваше да намирисва неприятно за всички слоеве на върхушката. Чен беше индивидуален революционер, чийто глас някак си винаги се чуваше, защото защищаваше каузите си с преодоляваща всичко настойчивост и защото беше изградил организация, много по-сплотена от всяка обикновена политическа групировка в света (както би се заклел не един политик).

Той бе един от важните фактори, отговорни за бързината, с която Помпата пое енергийните нужди на планетата. Достойнствата ма Помпата бяха ясни и очевидни — ясни като незамърсяването и очевидни като безплатната енергия, но въпреки това можеха да се очакват по-продължителни ариергардни сражения от хората, които поддържаха ядрената енергия не защото е по-добра, а защото им беше другар от детинство.

Но когато Чен заби барабаните си, светът се вслуша с малко повече внимание.

Ето, че сега седеше там, а широките му скули и кръглото му лице носеха белезите на близо три четвърти китайски произход.

— Нека да се уточним — каза той. — Говорите само от свое име, нали?

— Да — отвърна Ламонт сдържано. — Хелъм не ме подкрепя. В същност Хелъм твърди, че съм луд. Трябва ли да имате одобрението на Хелъм, преди да предприемете нещо?

— Не се нуждая от ничие одобрение — заяви Чен с очаквано високомерие и отново се замисли. — Твърдите, че парахората са по-напреднали в техниката от нас?

Ламонт бе направил известен компромис в този смисъл. Избегна твърдението, че са по-умни. „По-напреднали в техниката“ не беше толкова обидно, но напълно вярно.

— Това е ясно — обясни Ламонт. — Дори само защото те успяват да прехвърлят материали през пропастта между двете вселени, а ние не можем.

Ламонт бързо се научаваше да прави компромиси в различни направления. Можеше да отговори, че Чен не е първият, който му задава този въпрос, но щеше да прозвучи снизходително и вероятно нетърпеливо, затова се отказа.

— Бързали са да започнат нещо, което явно е много желано като източник на енергия — точно както постъпихме и ние. Имам основание да мисля, че сега те са също толкова разтревожени от проблема, колкото и аз.

— Вие го твърдите. Не разполагате с определени доказателства за състоянието на мислите им.

— Нямам доказателства, които бих могъл да изложа сега.

— Това не е достатъчно.

— Редно ли е да поемем риска…

— Не е достатъчно, професоре. Няма доказателства. Не съм изградил авторитета си, като съм стрелял по случайни мишени. Всеки път куршумите ми са поразявали целта, защото съм знаел какво върша.

— Но когато получа доказателства…

— Тогава ще ви подкрепя. Ако доказателствата ви ме убедят, уверявам ви, че нито Хелъм, нито Конгресът ще устоят на прилива. Така че намерете доказателства и отново елате при мен.

— Но дотогава ще стане твърде късно.

— Може би — повдигна рамене Чен. — По-вероятно е да разберете грешката си и че доказателствата не могат да се намерят.

— Не греша. — Ламонт пое дълбоко въздух и заговори с поверителен тон. — Мистър Чен, във Вселената много вероятно съществуват трилион трилиони населени планети и сред тях може да има милиарди с разумен живот и високо развита техника. Навярно същото се отнася и за паравселената. Сигурно в течение на историята на двете вселени много двойки светове са влизали в досег и са започвали да изпомпват енергия помежду си. Може би има десетки или дори стотици помпи, пръснати по точките на допир между двете вселени.

— Чисто предположение. Но дори и да е така?

— Тогава е напълно възможно в десетки или стотици случаи смесването на природните закони в дадено място да е достигало размери, достатъчни, за да избухне слънцето на съответната планета. Ефектът би могъл да се разпространи. Възможно е енергията от свръхновата, прибавена към промените в природните закони, да предизвика експлозии сред съседните звезди, които на свой ред да взривят други. След известно време може би цялото ядро на някоя галактика или на част от нея ще избухне.

— Всичко това, разбира се, е само плод на въображението.

— Дали? Във Вселената има стотици квазари: малки тела с размерите на няколко слънчеви системи, които обаче излъчват светлина, колкото стотина обикновени галактики.

— Искате да кажете, че квазарите са останки от планети, използували Помпата?

— Точно това имам предвид. В течение на век и половина, откакто са открити квазарите, астрономите все още не са в състояние да обяснят какви са източниците им на енергия. Нищо във Вселената не може да послужи за обяснение — нищо. Не следва ли тогава…

— А паравселената? И тя ли е пълна с квазари?

— Не бих казал. Там условията са различни. Паратеорията съвсем определено твърди, че при тях ядреният синтез става значително по-лесно и поради това средната величина на звездите им трябва да е по-малка от тази на нашите. Ще бъде необходим значително по-малко от лесно синтезиращия се в хелий водород, за да се отделя енергия, колкото излъчва нашето Слънце. Количество водород колкото в нашето Слънце ще избухне спонтанно. Ако нашите закони се разпрострат в паравселената, водородът ще синтезира все по-трудно и паразвездите ще започнат да се охлаждат.

— Е, това не е толкова лошо — обади се Чен. — Те могат да се възползуват от изпомпването, за да се снабдят с необходимата им енергия. Според вашите разсъждения те са в прекрасно положение.

— Не е точно така — продължи Ламонт. До този миг не бе обмислял изцяло положението в паравселената. — Щом при нас стане експлозия, изпомпването ще спре. Не могат да продължават без нас, а това означава, че звездата им ще започне да изстива, като в същото време няма да разполагат с енергия от Помпата. Вероятно ще се окажат в положение по-лошо от нашето; ние ще загинем в безболезнена експлозия, докато тяхната агония ще се проточи дълго.

— Притежавате добро въображение, професоре — подметна Чен, — но не се хващам на въдицата. Не виждам никаква възможност да се откажем от изпомпването само заради вашето въображение. Знаете ли какво означава Помпата за човечеството? Тя е не само източник на безплатна, незамърсяваща и обилна енергия. Погледнете по-надалеч. Помпата означава, че хората вече не трябва да работят, за да си изкарват прехраната; че за първи път в историята си човечеството може да насочи колективния си разум към по-важния проблем да развие истинските си потенциални възможности. Например целият напредък на медицината за два века и половина не успя да удължи продължителността на човешкия живот много над сто години. Геронтолозите непрекъснато повтарят, че от теоретична гледна точка няма никакво препятствие пред човешкото безсмъртие, но досега не се съсредоточава достатъчно внимание върху този проблем.

— Безсмъртие! — възкликна ядно Ламонт. — Говорите за невъзможни мечти.

— Може и да сте специалист по невъзможните мечти, професоре — откликна Чен, — но възнамерявам да се погрижа да се сложи начало на изследвания за безсмъртието. Те няма да започнат ако бъде преустановено изпомпването. В такъв случай ще се върнем към скъпата енергия, недостатъчната, замърсяващата енергия. Двата милиарда земни жители ще трябва отново да заработят, за да си изкарват прехраната и невъзможната мечта за безсмъртие ще си остане неизпълнима.

— И без това ще си остане такава. Никой няма да бъде безсмъртен. Никой няма дори да доживее до нормалната продължителност на живота си.

— О, но това е само вашата теория.

Ламонт прецени възможностите и реши да рискува.

— Мистър Чен, преди малко казах, че не желая да обяснявам какво зная за мислите на парахората. Позволете ми да опитам. Ние получаваме съобщения.

— Да, но можете ли да ги разтълкувате?

— Получихме една дума на английски.

Чен се намръщи леко. Внезапно бръкна в джобовете си, протегна напред късите си крака и се облегна в креслото.

— И каква е тази английска дума?

— Страх! — Ламонт не сметна за нужно да му спомене правописната грешка.

— Страх — повтори Чен. — И какво мислите, че означава?

— Не е ли ясно, че се страхуват от изпомпването?

— Съвсем не. Ако се страхуват, ще го прекратят. Струва ми се, че наистина се боят, но се опасяват, че ние ще спрем изпомпването. Разбрали са намеренията ви и ако ние спрем Помпата, както настоявате, и те ще трябва да я спрат. Сам казахте, че не могат да продължават без нас; действието е двустранно. Не ги упреквам, че изпитват страх.

Ламонт седеше смълчан.

— Виждам — продължи Чен, — че не сте се сетил за това. Е, тогава ще продължим да се занимаваме с безсмъртието. Убеден съм, че ще се окаже по-популярна кауза.

— Аха, популярни каузи — проточи Ламонт. — Май не съм разбрал какво е от значение за вас. На колко години сте, мистър Чен?

Чен премига бързо, после се извърна. Излезе от стаята с бързи крачки, стиснал ръцете си в юмруци.

По-късно Ламонт прегледа биографията му. Чен беше на шестдесет години, а баща му бе починал на шестдесет и две. Но това нямаше голямо значение.