Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Gods Themselves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 47 гласа)

Информация

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

САМИТЕ БОГОВЕ. 1998. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.23 Роман. ІІ изд. Превод: [от англ.] Александър ХРУСАНОВ [The God Themselves, by Isaak ASIMOV]. Печат: Полипринт ЕАД, Враца. Формат: 125×195 (20 см.). Офс. изд. Тираж: 2 400 бр. Страници: 267. Цена: 4000.00 лв. (4.00 лв.). ISBN: 954-8340-45-8 (грешен).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Один заживя в някакъв кошмар. Дюа я нямаше. Твърдите си бяха отишли. Само Трит стоеше все още там и мълчеше.

„Как е могло да се случи? — мислеше Один измъчено. — Как е успял Трит сам да намери пътя към пещерите на Твърдите? Как се е осмелил да вземе акумулатор, зареден от позитронната помпа, предназначен да излъчва значително по-силна енергия от слънчевата светлина, и как е посмял…“

Один не би имал смелостта да поеме подобен риск. Как е могъл Трит — колебливият, неукият Трит? Навярно и той не е обикновен? Один — умният Разсъждаващ, Дюа — любопитната Емоционална и Трит — смелият Родител?

— Как можа да го направиш, Трит? — възкликна той.

— Какво пък толкова съм сторил — отвърна разгорещено Трит. — Нахраних я. Нахраних я по-добре, отколкото някога сама се е хранила. А сега най-после си имаме бебе-Емоционална. Не търпяхме ли достатъчно дълго? Ако трябваше да разчитаме на Дюа, щяхме да чакаме безкрайно.

— Не разбираш ли, Трит? Можеше да я нараниш. Това не е обикновена слънчева светлина, а експериментален източник на излъчване, чиято енергия можеше да се окаже прекалено концентрирана, за да бъде безопасна.

— Не схващам какво ми разправяш, Один. Как е възможно да навреди? И преди съм опитвал храната, която изготвят Твърдите. Вкусът й е лош. И ти си я вкусвал. Безвкусна е, но никога не ни е навреждала. Толкова лош беше вкусът й, че Дюа не искаше и да се докосне до нея. Тогава се натъкнах на кълбото храна. Беше вкусна. Хапнах малко и открих, че е прекрасна. Как може нещо много вкусно да навреди? Сам видя, Дюа яде от нея. Хареса й. И се появи бебе-Емоционална. Защо да съм направил нещо лошо?

Один се отчая, че ще успее да му обясни.

— Дюа ще се разгневи много — рече той.

— Ще й мине.

— Не съм уверен, Трит. Тя не е като другите. Заради това е така трудно да се живее с нея, но толкова прекрасно, когато успяваме да съществуваме заедно. Вероятно никога вече няма да пожелае да се слива с нас.

Очертанията на Трит станаха по-плоски и по-твърди.

— И какво от това? — подметна той.

— Какво от това ли? Ти ли ме питаш? Нима искаш да се откажеш от сливането?

— Не. Но щом не желае, няма да стане. Имам си третото бебе и вече не ме е грижа за нищо. Зная всичко за Меките в миналото. Понякога са раждали по две триади. Но ми е все едно. Една ми е достатъчна.

— Но, Трит, сливането не е свързано само с бебетата.

— А с какво друго? Чух те веднъж да казваш, че след сливане заучаваш по-бързо. Ами тогава заучавай по-бавно. Пукната пара не давам. Аз си имам третото бебе.

Один се извърна разтреперан и конвулсивно се изля от стаята. Каква полза имаше да укорява Трит? Той нямаше да разбере. Не беше уверен дали и сам разбираше всичко.

След като се роди и поотрасне третото бебе, сигурно щеше да настъпи време да се продължи пътя. Той, Один, трябваше да даде знак, той щеше да каже кога и да го направи без страх. Всичко друго щеше да бъде позорно или дори нещо по-лошо; все пак не можеше да го посрещне, лишен от сливане, дори сега, след като и трите деца са вече оформени. Сливането щеше някак си да отстрани страха… Навярно, защото самото то приличаше на продължаване на пътя. Имаше периоди от време, когато си лишен от съзнание, но не изпитваш болка. Сякаш не съществуваш, но се стремиш към това състояние. При достатъчно сливане щеше да набере смелост, за да продължи пътя без страх и без…

О, Слънце и всички звезди! Това не беше „да продължиш пътя“. Защо се използуваше толкова тържествен израз? Той знаеше другата дума, която не се употребяваше никога, освен от децата, които искаха по някакъв начин да възмутят възрастните. Думата беше „да умреш“. Трябваше да се приготви да умре без страх и да уреди Дюа и Трит да умрат заедно с него.

А не знаеше как… Поне без сливане…