Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Gods Themselves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 47 гласа)

Информация

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

САМИТЕ БОГОВЕ. 1998. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.23 Роман. ІІ изд. Превод: [от англ.] Александър ХРУСАНОВ [The God Themselves, by Isaak ASIMOV]. Печат: Полипринт ЕАД, Враца. Формат: 125×195 (20 см.). Офс. изд. Тираж: 2 400 бр. Страници: 267. Цена: 4000.00 лв. (4.00 лв.). ISBN: 954-8340-45-8 (грешен).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

15

Барън Невил премести тежестта си от единия крак на другия, както това се налагаше от ограниченото пространство и лунното притегляне. В по-голяма стая, при по-силното притегляне на Земята, щеше да се разхожда бързо напред-назад. Тук се накланяше от една страна на друга в повтарящо се леко плъзгане напред-назад.

— Значи си сигурна, че действува? Така ли е, Селена? Уверена ли си?

— Сигурна съм — отвърна Селена. — Вече пет пъти ти го казах, броих ги.

Невил сякаш не я слушаше. Каза с нисък, припрян глас:

— В такъв случай няма значение, че Готстейн е бил там? Не се ли опита да прекрати експеримента?

— Не, разбира се, че не.

— Нямаше ли признаци, че се кани да прояви властта си…

— Хайде, Барън, каква власт би могъл да упражни? Да не би Земята да изпрати тук полицейски сили? Освен това… знаеш, че не могат да ни спрат.

Невил престана да се поклаща, известно време стоя неподвижен.

— Значи не знаят? Все още не знаят?

— Разбира се, че не знаят. Бен гледаше звездите, когато дойде Готстейн. Тогава направих опита с изтичане на полето, даде резултат, а вече бях получила другото. Инсталацията на Бен…

— Не наричай инсталацията негова. Нали идеята беше твоя?

Селена поклати глава.

— Аз направих само някои неясни предложения. Подробната разработка е на Бен.

— Но ще успееш да я възпроизведеш. Нали няма да се наложи да търсим землянина заради интересите на Луната?

— Смятам, че ще мога да я възстановя в достатъчна степен, а нашите хора ще попълнят празнините.

— Много добре. Хайде да започваме.

— Още не. По дяволите, Барън, още не.

— Защо?

— Ние също се нуждаем от енергия.

— Енергия си имаме.

— Не е достатъчна. Точката на изтичане не е стабилна, прекалено нестабилна е.

— Но е възможно да се стабилизира. Сама го каза.

— Струва ми се, че е възможно, казах.

— За мен и това е достатъчно.

— Все пак по-добре ще е Бен да разработи подробностите и да я стабилизира.

Настъпи мълчание. Тънките черти по лицето на Невил бавно се изкривиха в гримаса, наподобяваща враждебност.

— Смяташ, че не ще мога да се справя? Така ли?

— Ще излезеш ли с мен на повърхността, за да работиш там?

Последва ново мълчание.

— Не ми се нрави язвителността ти — отвърна неуверено Невил. — И не желая да чакам дълго.

— Не мога да нареждам на природните закони. Но ми се струва, че няма да мине много време… А сега, ако нямаш нищо против, се нуждая от сън. Утре ще ме чакат моите туристи.

За миг Невил изглежда се канеше да посочи към собствената си спална ниша с предложение за гостоприемство, но жестът му, ако бе имал подобно намерение, не се осъществи, а Селена не даде признаци, че го е разбрала или че е очаквала предложението му. Тя му кимна уморено и излезе.