Айзък Азимов
Самите богове (5)

3

Ламонт нямал основание да се съмнява в корените на този авторитет и с известно страхопочитание към героя (споменът, за което по-късно го смущавал и той се опитал — с известен успех — да го отстрани от мислите си) за първи път се заел да уреди по-продължителен разговор с Хелъм във връзка с историята, която искал да напише.

Хелъм се оказал податлив. За тридесет години авторитетът му сред хората толкова се извисил, че човек се чудел защо носът му не опира в тавана. Във физическо отношение бил остарял величествено, макар и не благовидно. Тялото му било масивно и това му придавало добавъчна тежест, а на грубите черти на лицето си придавал своеобразен израз на интелектуално спокойствие. Той все още бързо се изчервявал, а лесно наранимото му самомнение било пословично.

Преди Ламонт да влезе при него, Хелъм бил направил кратка справка. Той казал:

— Вие сте доктор Питър Ламонт и, както ми съобщиха, сте поработили добре в областта на паратеорията. Спомням си вашия труд. Беше върху парасинтеза, нали?

— Да, сър.

— Припомнете ми. Разправете ми за работата си. По-простичко, разбира се, сякаш говорите на дилетант. В същност — и той се подсмихнал — в известно отношение аз наистина съм дилетант. Нали знаете, че съм само радиохимик. И не съм велик теоретик, освен ако включите в сметката по някоя идея от време на време.

Тогава Ламонт приел това като искрено изявление, а и речта навярно не е била толкова неприлично снизходителна, каквато той настояваше по-късно, че е била. Но както установил след това Ламонт, или поне както твърдеше, за метода на Хелъм било типично да усвоява основното от работата на другите. После можел да говори по въпроса, без да дава много подробности за първоизточника или без да го споменава въобще.

Но по-младият Ламонт на времето бил доста поласкан и веднага се впуснал да обяснява с онова многословие, в което изпада човек, когато разправя за собствените си открития.

— Не мога да кажа, че съм постигнал много, доктор Хелъм. Да се извеждат природните закони на паравселената — паразаконите — е несигурна работа. Върху твърде малко можем да се облегнем. Започнах с малкото, което знаем, и не допусках нови отклонения, за които липсват данни. Изглежда очевидно, че при по-силно ядрено взаимодействие синтезът на малки ядра ще става по-спонтанно.

— Парасинтез — подхвърлил Хелъм.

— Да, сър. Същността се състоеше в това да се изяснят подробностите. Необходимият математически механизъм беше доста хитроумен, но след като се направят някои трансформации, затрудненията започват да изчезват. Излиза например, че литиевият хибрид може да се доведе до взривен синтез при температура четири степени по-ниска, отколкото тук. За да експлоадира при нас литиев хибрид, е необходима температурата на ядрената бомба, докато в паравселената ще свърши работа и обикновен заряд динамит. Съществува известна вероятност в паравселената литиевият хибрид да може да се запали и с клечка кибрит, но това едва ли е възможно. Осведомени сте, че им предлагахме литиев хибрид, тъй като за тях ядрената енергия трябва да е нещо обичайно, но те не го и докоснаха.

— Да, зная.

— Явно, за тях е твърде рисковано; също като да се използуват тонове нитроглицерин в ракетни двигатели… само че още по-лошо.

— Много добре. И сега сте се заели да напишете история на Помпата.

— Неофициална, сър. Когато бъде готов ръкописът, ще ви помоля да го прочетете, ако се съгласите, така че ще се възползувам от личните ви спомени за събитията. В същност, ако имате време, бих искал още сега да се възползувам от тях.

— Мога да ви отделя малко време. Какво искате да знаете? — Хелъм се усмихвал.

За последен път се усмихнал в присъствието на Ламонт.

— Конструирането на ефективна и практична Помпа, професор Хелъм, е станало с изключителна бързина — започнал Ламонт. — Щом проектът „Помпа“…

— Проектът „Междувселенска електронна помпа“ — поправил го Хелъм, като продължавал да се усмихва.

— Да разбира се — съгласил се Ламонт и прочистил гърлото си. — Просто използувах популярното название. Щом като се поставило начало на проекта, инженерните детайли били разработени с голяма бързина и никакви отклонения.

— Вярно — заявил Хелъм с известно самодоволство. — Хората се опитваха да ме убедят, че е моя заслугата за енергичното и творческо ръководство, но не бих желал да наблягате твърде много върху това в книгата. Факт е, че в проекта участвуваха много изключително талантливи хора и не ми се иска великолепната работа на отделните членове да се затъмни от преувеличения за моята роля.

Ламонт поклатил глава с лека досада. Забележката му се сторила неуместна.

— Изобщо нямах това предвид. Става въпрос за разума на другата страна — на парахората, за да използувам популярния израз. Те са поставили началото. Ние сме ги открили след първата размяна на плутоний за волфрам, но те първи са ни намерили, за да извършат замяната, като са се облягали само на теорията, без никакъв намек, подобен на тяхната постъпка. Освен това и желязното фолио, което са ни изпратили…

Усмивката на Хелъм изчезнала и то завинаги. Той се намръщил и казал на висок глас:

— Символите въобще не бяха дешифрирани. Нищо в тях…

— Геометричните фигури са били разбрани, сър. Прегледах ги и е напълно ясно, че указват каква да бъде геометрията на Помпата. Струва ми се, че…

Хелъм избутал назад стола си с гневно стържене.

— Да ги нямаме такива, млади човече — рекъл той. — Ние свършихме цялата работа, а не те.

— Да… но не е ли вярно, че те…

— Че те какво?

В този миг Ламонт осъзнал каква буря от емоции е предизвикал, но не разбирал причината. Продължил неуверено:

— Че са по-интелигентни от нас… че са извършили действителната работа. Нима има някакво съмнение в това, сър?

Хелъм се бил изправил на крака със зачервено лице.

— Има всякакви съмнения — викнал той. — Няма да позволя мистицизъм по този въпрос. Твърде много мистицизъм се е натрупал. Вижте какво, млади човече — той пристъпил към все още седналия и напълно смаян Ламонт, заканил му се с дебелия си пръст, — ако във вашата история се прокарва становището, че сме били марионетки в ръцете на парахората, тя няма да бъде издадена от нашия институт или въобще, ако ме питат мен. Не ще позволя човечеството и неговият разум да бъдат унижавани и няма да допусна парахората да се издигат в ролята на божества.

На Ламонт не му оставало друго освен да си отиде озадачен, много разстроен, задето е предизвикал враждебност там, където очаквал да намери доброжелателство.

След това установил, че историческите му източници внезапно започнали да пресъхват. Същите хора, които преди седмица били достатъчно словоохотливи, сега не си спомняли нищо и нямали време за нови срещи.

Отначало Ламонт се дразнел, а после постепенно започнало да го обзема гняв. Погледнал под друг ъгъл на събрания материал и докато преди само питал, сега започнал да притиска и да настоява. Когато го срещал някъде из отдела, Хелъм се смръщвал и гледал сякаш през него, а на свой ред Ламонт му хвърлял презрителни погледи.

В резултат Ламонт установил, че основната му кариера, на паратеоретик започнала да запада и все по-твърдо навлизал във втората си специалност — историк на науката.