Айзък Азимов
Самите богове (23)

4а

Дюа кипеше от гняв; толкова разгневена беше, че едва усети Твърдите. Сякаш се задушаваше от съставките на гнева си като всяка от тях поотделно я изпълваше изцяло. Изживяваше като несправедливост факта, че Один се бе опитал да я излъже. Струваше й се непочтено, че цял свят, населен с хора, ще загине. Беше й обидно, че възприема с такава лекота знанията, а не й позволяват да се учи.

След първия случай със скалата тя ходи още два пъти в пещерите на Твърдите. Още два пъти се бе вмъквала в скалата, без да я забележат, като всеки път усещаше и научаваше много и, когато Один започваше да й обяснява някои неща, тя предварително знаеше какво ще й каже.

Защо тогава да не просвещават и нея, както учеха Один? Защо само Разсъждаващите да се образоват? Дали успяваше да учи само защото беше лява-Емоционална, деформирана средна-брънка? Нека въпреки това да й преподават, въпреки деформацията и всичко друго. Несправедливо беше да я оставят да тъне в невежество.

Накрая думите на Твърдите достигнаха до нея. Лостън също беше там, но мълчеше. Говореше един непознат Твърд, застанал пред другите. Не го познаваше, но в същност малко знаеше за тях.

— Кой от вас е ходил напоследък в долните пещери, в пещерите на Твърдите? — попита Твърдия.

Дюа почувствува да я обзема дързост. Бяха разбрали за търкането й в скалите, но хич не я беше грижа. Нека разправят на всички. Тя самата щеше да го направи.

— Аз ходих — заяви тя. — Много пъти.

— Сама ли? — осведоми се спокойно Твърдият.

— Сама. Много пъти — отряза Дюа.

Беше ходила само три пъти, но какво от това?

— Аз, разбира се — измърмори Один, — съм бивал понякога в долните пещери.

Твърдият сякаш не му обърна внимание. Вместо това се обърна към Трит и го запита рязко:

— А ти, десен?

— Да, Твърд, сър — потръпна Трит.

— Сам ли?

— Да, Твърд, сър.

— Колко пъти?

— Веднъж.

Дюа се раздразни. Горкият Трит беше изпаднал в паника за нищо. Простъпката беше нейна и беше готова за сблъсъка.

— Оставете го на мира — рече тя. — Аз съм, която търсите.

Твърдият бавно се обърна към нея.

— За какво?

— За каквото е станало. — Когато стигна до Простъпката си, все пак не можа да опише какво е направила. Поне не пред Один.

— Ще стигнем и до теб. Най-напред десния… Казваш се Трит, нали? Защо си ходил сам в долните пещери?

— За да говоря с Твърдия Естуолд, Твърд, сър.

Дюа отново ги прекъсна нетърпеливо.

— Вие ли сте Естуолд?

— Не — отвърна кратко Твърдия.

Один изглеждаше раздразнен, сякаш изпитваше неудобство, че Дюа не бе познала Твърдия. А Дюа хич не я беше грижа.

— Какво взе от долните пещери? — попита Твърдия Трит.

Трит мълчеше.

— Знаем, че си взел нещо — продължи Твърдия безстрастно. — Искаме да разберем дали съзнаваш какво е. Може да се окаже твърде опасно.

Трит продължаваше да мълчи и Лостън се намеси с кротък глас:

— Моля те, Трит, кажи ни. Известно ни е, че си бил там и не желаем да прибягваме до грубост.

— Взех едно кълбо храна — промърмори Трит.

— Аха — отново заговори първият Твърд. — И какво направи с него?

— Взех го за Дюа — избухна Трит. — Тя не се храни добре. Взех го за Дюа.

Дюа подскочи и от изненада се уплътни. Твърдия веднага се обърна към нея.

— Не го ли знаеше?

— Не!

— Нито ти? — попита той Один.

Один стоеше толкова неподвижно, че сякаш беше замръзнал.

— Не Твърд, сър — отвърна той.

За миг въздуха се изпълни с неприятни трептения докато Твърдите разговаряха помежду си, без да обръщат внимание на триадата.

Дюа не знаеше дали търканията в скалата я бяха направили по-чувствителна или това се дължеше на току-що преживяваната буря от чувства, не й идваше дори на ум да анализира причината; уверена беше обаче, че долавя частично… не, не думите… просто разбираше…

Открили липсата преди известно време. Потърсили го, без да дават гласност. С нежелание стигнали до извода, че е възможно виновниците да са сред Меките. Провели разследване и с още по-голямо нежелание стигнали до триадата за Один. (Защо? Дюа не го разбра.) Не можели да си обяснят как Один ще е толкова глупав, че да го вземе, или пък Дюа ще прояви подобна склонност. За Трит дори не помислили.

После Твърдия, който дотогава не бе казал нито дума на Меките, си спомнил, че видял Трит в пещерите на Твърдите. („Разбира се“ — сети се Дюа. Беше в деня, когато за първи път проникна в скалата. Тогава го усети. Беше забравила.)

Изглеждало им съвсем невероятно, но накрая, след като всичко друго се оказало невъзможно, и тъй като времето напредвало твърде опасно, те дошли. Искали да се посъветват с Естуолд, но когато се оказало, че може Трит да е виновникът, него го нямало.

Дюа долови всичко това наведнъж и се обърна към Трит със смесено чувство на смайване и обида.

Лостън загрижено трептеше, че не е станала беда, Дюа изглежда добре и в същност е извършен полезен експеримент. Твърдия, с когото бе разговарял Трит, се съгласяваше; от другия все още се излъчваше тревога.

Но Дюа не гледаше само тях. Тя наблюдаваше Трит.

— Къде е кълбото храна сега, Трит? — попита първият Твърд.

Трит им го показа.

Беше скрито добре, а съединенията, макар и несръчни, вършеха работа.

— Сам ли го направи, Трит? — осведоми се Твърдия.

— Да, Твърд, сър.

— А откъде научи как да го свържеш?

— Разгледах как е поставено в пещерите на Твърдите. Нагласих го точно по същия начин както беше там.

— Не знаеш ли, че можеш да навредиш на твоята средна-брънка?

— Не съобразих. Никога нямаше да постъпя така. Аз… — За миг Трит не можа да продължи. После каза: — Не го направих, за да й навредя. А за да се нахрани. Пуснах го да се излива в хранилката й, а нея я украсих. Исках да опита храната и тя я вкуси. Яде! За първи път от много време се нахрани добре. Сляхме се. — Той помълча, после продължи буйно. — Най-после имаше достатъчно енергия за нашето бебе-Емоционална. То вече расте. Развива се.

Дюа беше онемяла. Тя се препъна назад и се втурна толкова объркано към вратата, че Твърдите не успяха навреме да се отдръпнат от пътя й. Удари един крайник на застаналия пред другите Твърд, проникна дълбоко в него и се издърпа с груб звук.

Крайникът на Твърдия се отпусна омекнал, а лицето му се сви от болка. Один се опита да го заобиколи и да се втурне след Дюа, но Твърдия с мъка произнесе:

— Остави я засега. Достатъчно беди се натрупаха. Ще се погрижим.