Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Gods Themselves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 47 гласа)

Информация

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

САМИТЕ БОГОВЕ. 1998. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.23 Роман. ІІ изд. Превод: [от англ.] Александър ХРУСАНОВ [The God Themselves, by Isaak ASIMOV]. Печат: Полипринт ЕАД, Враца. Формат: 125×195 (20 см.). Офс. изд. Тираж: 2 400 бр. Страници: 267. Цена: 4000.00 лв. (4.00 лв.). ISBN: 954-8340-45-8 (грешен).

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

9

— Не ми се виждаш, като да си постигнал някакъв успех — подкачи го Броновски.

Ламонт седеше в лабораторията, взираше се във върховете на обувките си и разсеяно забеляза, че изглеждат необичайно износени. Поклати глава.

— Не.

— Дори великият Чен не оправда надеждите ти?

— Не желае нищо да предприеме. И той иска доказателства. Всички се нуждаят от доказателства, но отхвърлят всяко нещо, което им предложа. В същност грижа ги е само за проклетата Помпа, за собствения им авторитет или за мястото им в историята. Чен пък желае безсмъртие.

— А ти какво искаш, Пит? — попита кротко Броновски.

— Сигурността на човечеството — отвърна Ламонт. Погледна в скептичните очи на събеседника си. — Не ми ли вярваш?

— О, вярвам ти. Но какво желаеш действително?

— Ами, господ ми е свидетел — викна Ламонт като плесна шумно с длан по бюрото пред себе си, — искам да съм прав и това го имам, защото съм прав.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм! И за нищо не се тревожа, защото възнамерявам да победя. Знаеш ли, когато излязох от Чен, почти се презирах.

— Ти?

— Да, аз. Защо не? Все си мислех — Хелъм ме препъва на всяка стъпка. Докато Хелъм ме опровергава, всеки има извинение, за да не ми вярва. Докато Хелъм се възправя като скала срещу мен, ще се провалям. Защо тогава да не работя чрез него, защо не му се подмажа, в същност защо да не уредя така нещата, че да ме подкрепи, вместо да го предизвиквам да се бори срещу мен?

— Мислиш ли, че би могъл?

— Не, никога. Но в отчаянието си премислих… много неща. Че мога да отида на Луната. Разбира се, когато за първи път го настроих срещу себе си, все още не ставаше въпрос за гибелта на Земята, но когато този проблем възникна, аз се погрижих да влоша нещата. Както намекна обаче, нищо не ще успее да го настрои срещу Помпата.

— Сега май не се презираш.

— Не. Защото разговорът с Чен ми беше от полза. Показа, че си губя напразно времето.

— Така изглежда.

— Да, само че не е било необходимо. Решението не се крие тук на Земята. Разправих на Чен, че нашето Слънце може да избухне, но параслънцето няма да експлодира и въпреки това парахората не ще успеят да се спасят, защото щом нашето Слънце загине и се преустанови изпомпването откъм нас и тяхната помпа ще спре. Нали разбираш, те не могат да продължат без нас?

— Да, естествено, разбирам.

— Защо тогава да не разсъждаваме по обратния път? Ние не можем да изпомпваме без тях. В такъв случай какво значение има дали ще спрем Помпата или не. Нека накараме парахората да я спрат.

— А те ще го направят ли?

— Изпратиха ни думата С-Т-Р-Е-Х. А това означава, че са изплашени. Чен каза, че се боят от нас; опасяват се да не спрем Помпата; но не го вярвам. Те се страхуват. Премълчах, когато Чен изрази това си предположение. Помисли си, че ме е оборил. Но сгреши напълно. В този миг само си мислех, че трябва да накараме парахората да спрат изпомпването. И наистина така трябва да постъпим. Майк, отказвам се от всичко, освен от теб. Ти си надеждата на света. Разбери се някак си с тях.

Броновски се изсмя и смехът му прозвуча почти по детски весело.

— Пит — заяви той, — ти си гений.

— Аха. Забеляза го.

— Не, говоря сериозно. Отгатваш какво искам да кажа преди да си отворя устата. Изпращам съобщение след съобщение, като използувам техните символи в комбинация, за която предполагам, че вероятно означава Помпата и в същото време употребявам и нашата дума. Положих също всички усилия да събера оскъдната информация, изстискана в продължение на много месеци, за да подредя символите им по начин, който да означава неодобрение и отново прибавих английската дума. Не знаех дали успявам или съм далеч от целта и тъй като не получавах никакъв отговор, не хранех големи надежди.

— Защо не ми каза какво се опитваш да направиш?

— Е, тази част на проблема си е моя рожба. Ти се заеми сериозно да ми обясниш паратеорията.

— И какво се случи?

— Вчера изпратих две думи на нашия език. Издрасках П-О-М-П-А Л-О-Ш-А.

— И?

— И тази сутрин най-после получих отговор, съвсем прост и откровен. Гласеше: Д-А-П-О-М-П-А-Л-О-Ш-А-Л-О-Ш-А-Л-О-Ш-А. Ето, погледни го.

Ръката на Ламонт се разтрепера, когато пое пластинката.

— Не може да се сбърка, нали? Това е потвърждение, нали?

— Така ми се струва. На кого ще я покажеш?

— На никого — отвърна Ламонт. — Няма да споря повече. Ще ми подхвърлят, че съм подправил съобщението, а няма смисъл заради това да стоя със скръстени ръце. Нека парахората спрат Помпата и тя ще престане да работи и откъм нашата страна, а самите ние ще сме безсилни да я пуснем отново. Тогава цялата станция ще пламне от желание да доказва, че съм бил прав и че Помпата е опасна.

— Защо смяташ така?

— Защото само по този начин ще успеят да се спасят да не ги разкъса на парчета тълпата, която ще настоява за Помпата и ще изпадне в бяс като не я получи… Не мислиш ли, че ще стане точно така?

— Може би. Но нещо ме безпокои.

— Какво?

— Щом парахората са убедени, че Помпата е опасна, защо не са я спрели досега? Преди малко проверих и Помпата си работеше.

Ламонт смръщи вежди.

— Вероятно не искат да прекратят едностранно изпомпването. Смятат ни за партньори и желаят да се постигне взаимно съгласие за спирането. Не предполагаш ли, че това може да е причината?

— Възможно е. Но може и да не се разбираме съвсем добре; те да не схващат значението на думата „лоша“. От онова, което им съобщих чрез техните знаци, а е възможно да съм ги объркал напълно, може би си мислят, че „лоша“ означава нещо, което ние смятаме за „добра“.

— О, не.

— Надяваш се да е така, но от надежди няма полза.

— Майк, продължавай да им изпращаш съобщения. Използувай колкото е възможно повече от думите, с които те си служат и не преставай да уведомяваш за промените. Ти си специалистът и всичко е в твоите ръце. Накрая ще научат достатъчно думи, за да ни съобщят нещо ясно и недвусмислено. Тогава ще им обясним, че сме съгласни да се спре Помпата.

— Не сме упълномощени да даваме подобно съгласие.

— Да, но те няма да го знаят и накрая ще се окажем спасители на човечеството.

— Дори и ако най-напред ни екзекутират?

— Дори и в такъв случай… Всичко е в твои ръце, Майк, и съм сигурен, че няма да продължи още много.