Айзък Азимов
Самите богове (35)

5

Жилището на Барън Невил изглеждаше по-сурово от квартирата на Селена. Книгите му бяха изложени смело, свързаният с компютър дисплей стоеше открит в единия ъгъл, а върху голямото бюро цареше безредие. Прозорците му бяха празни.

Селена влезе, кръстоса ръце и каза:

— Щом живееш немърливо, Барън, как искаш мислите ти да са в ред?

— Ще се оправя — откликна сръдливо Барън. — Защо не доведе земния жител?

— Представителят на Земята пръв го хвана. Новият представител.

— Готстейн?

— Правилно. Защо не се приготви по-рано?

— Защото ми трябваше време, за да събера данни. Не мога да работя със завързани очи.

— Добре тогава, просто ще трябва да почакаме.

Невил загриза нокътя на палеца си и после сурово огледа резултата.

— Не зная дали положението ми харесва или не… Какво ти е впечатлението от него?

— Понрави ми се — заяви уверено Селена. — Оказа се доста приятен, като се има предвид, че е землянин. Остави се да го водя. Прояви интерес. Не даваше оценки. Не се отнасяше снизходително… А пък аз не се стараех на всяка цена да не го обиждам.

— Разпитва ли още за синхротрона?

— Не, но не се наложи.

— Защо?

— Казах му, че искаш да се видиш с него и че си физик. Затова смятам, че когато се видите, ще те пита за всичко, което го интересува.

— Не му ли се видя странно да разговаря с жена туристически гид, която случайно се познава с някакъв физик?

— Защо да е странно? Разправих му, че си ми приятел. А при такива отношения професията вече няма значение и един физик би могъл да прояви снизхождение към жалък туристически гид.

— Млъкни, Селена.

— О… Слушай, Барън, струва ми се, че ако той плете някаква специална мрежа, ако ми се е лепнал, защото възнамерява чрез мен да се добере до теб, щеше да прояви известно безпокойство. Колкото по-сложна и по-глупава е всяка интрига, толкова тя е по-нестабилна и толкова по-неспокоен е авторът й. Съзнателно се държах безцеремонно. Говорих за всичко, освен за синхротрона. Заведох го на гимнастическите упражнения.

— И?

— Прояви интерес. Беше спокоен и любопитен. Каквото и да е замислил, не е нещо заплетено.

— Сигурна ли си? Все пак комисарят се добра до него преди мен. Смяташ ли, че това е добре?

— Защо да го мисля за нещо лошо? Открита покана за среща, предадена пред двадесетина лунарити, също не е нещо тайнствено.

Невил се облегна назад със сплетени на тила ръце.

— Селена, моля те, не упорствай да правиш преценки, когато не те питам. Дразниш ме. Най-напред този човек не е физик. Каза ли ти, че е такъв?

Селена се позамисли.

— Аз го нарекох физик. Не отрече, но не си спомням в действителност да го е потвърдил. И въпреки това… въпреки това съм сигурна, че е такъв.

— Излъгал е с мълчанието си, Селена. Навярно се мисли за физик, но не е следвал физика и не е работил като такъв. Учен е, признавам, но не се е занимавал с научна работа. Не е могъл да си намери. На Земята не биха го приели на работа в нито една научна лаборатория. Вписан е в черния списък на Хелъм и дълго време го е оглавявал.

— Сигурен ли си?

— Повярвай ми, проверил съм. Нали току-що ме критикува, че много съм се забавил… Толкова подходящо изглежда, че сякаш става прекалено привлекателно.

— Защо? Не виждам накъде клониш. Не разбирам мисълта ти.

— Не ти ли се струва, че е редно да му се доверим? Все пак той има зъб на Земята.

— Ако данните ти са верни, наистина би могло да се сметне нещо подобно.

— О, информацията ми е точна, поне в смисъл, че ако се разтърсиш, точно това научаваш. Но може би се предполага да стигнем до подобно заключение.

— Барън, отвратително е. Защо във всичко заплиташ конспиративните си теории? Бен не ми се видя…

— Бен? — подхвърли язвително Невил.

— Бен! — повтори решително Селена. — Бен не ми се видя човек, затаил стара обида, нито се опитваше да ме накара да мисля, че таи горчивина.

— Не, но успешно ти се е представил като човек, когото трябва да харесаме. Каза, че ти се е понравил, нали? Наблегна на това. Навярно точно това се е опитвал да постигне.

— Мен трудно могат да ме излъжат и ти го знаеш.

— Е, просто се налага да почакам, докато го видя.

— Върви по дяволите, Барън. Познавам хиляди земляни от всякакъв вид. Работата ми е такава. И нямаш никаква причина да говориш язвително за преценките ми. Знаеш, че има много основания, за да им се доверяваш.

— Добре. Ще видим. Не се ядосвай. Само че сега ще трябва да потърпиш… И докато чакаме — той се изправи на крака, — досещаш ли се за какво си мисля?

— Няма нужда да отгатвам. — Селена се изправи плавно и с почти незабележимо движение се плъзна встрани, по-далеч от него. — Но си го мисли сам. Не съм в подходящо настроение.

— Нима те раздразних, защото оспорих оценката ти?

— Раздразнена съм, защото… О, по дяволите, защо не поддържаш стаята си в по-добър ред? — И тя излезе.