Боби Перс
Уилям Уентън и крадецът на луридий (9)

Осма глава

Уилям се приземи тежко върху студения сняг. Падна по очи и се претърколи. Изправи се и хукна по чорапи през градината. В главата му се въртеше една-едничка мисъл: да се измъкне.

От къщата зад него се разнесе грохот и пукот. Някой изглежда се опитваше да опустоши стаята му.

Той вече тичаше по заснежената улица. Дрънна строшен прозорец и нещо тежко тупна в градината. Изпращя строшена градинска ограда.

Нещо го гонеше. Нещо голямо.

Уилям прескочи съседна ограда и се озова в нечий двор. Дали да не почука при съседите? Отказа се. Трябваше да се скрие някъде. Препъвайки се, излезе на непозната улица. Стъпалата го боляха. Дробовете — също. Още малко и краката му щяха да се подкосят. Бягаше напосоки. Знаеше само, че не бива да спира.

Изведнъж почвата под краката му изчезна. Той се изтърколи надолу по някакъв склон. Изправи се и се огледа запъхтян. Намираше се в периферията на обширно поле. Снегът стигаше до коленете му. Надзърна през рамо. Не се задаваше никой. Наистина ли се бе измъкнал?

Помъчи да си възвърне контрола над мислите. Цял трепереше от студ. Пак бе завалял сняг. От тъмното небе се сипеха парцали. Пое напред. През дълбокия сняг се вървеше трудно. Спря пред висока телена мрежа и надникна оттатък. Заприлича му на индустриална зона. Покатери се по мрежата, прехвърли се отвъд и тръгна към порутена постройка без врата. Влезе. От покрива капеше ръждива вода. В един ъгъл стоеше камион без колела. С разтреперани крака продължи към камиона и надникна вътре. Натисна дръжката на вратата. Оказа се заключена. Огледа се и забеляза голям гаечен ключ на пода. С него счупи прозореца и се вмъкна в шофьорската кабина.

Тялото го болеше, а главата му щеше да се пръсне. Сега най-важното беше да изкара нощта, а утре сутринта щеше да потърси помощ. Първо щеше да се върне да провери дали родителите му са успели да избягат. Ами онзи бръмбар? Появил се бе като своеобразно предзнаменование. Откъде се беше взел? Кой ли го бе… Отвън нещо се размърда и прекъсна мислите му. Момчето се надигна и прилепи лице към прозореца. В продължение на няколко минути се взира в тъмното. Нищо. Само сипещи се снежни парцали. Пак се облегна на седалката. Внезапно точно над него сякаш избухна бомба. Взривът дойде съвсем неочаквано и Уилям изобщо нямаше време да реагира. Върху предния капак на камиона с огромна сила се стовари желязна греда и строши стъклото. Наоколо се посипаха парчета гофрирана ламарина и метал.

После всичко утихна.

Уилям се наведе предпазливо напред и погледна нагоре. Целият покрив на постройката беше отнесен. Заради силния сняг Уилям не виждаше какво точно става горе.

Нещо до вратата се раздвижи. В помещението влязоха две фигури. Едната носеше подобие на пушка с бликаща от нея синя светлина. Вдигна пушката и я насочи срещу Уилям, който се сви на кълбо в шофьорската кабина.

Грамадна ноктеста лапа сграбчи изневиделица капака на камиона и с нечувана мощ го вдигна във въздуха. Уилям изкрещя и се вкопчи във волана. Последно видя как син лъч пронизва камиона.

И всичко потъна в мрак.