Боби Перс
Уилям Уентън и крадецът на луридий (21)

Двайсета глава

На следващата сутрин Уилям най-сетне влезе в столовата и завари другите да привършват със закуската. Взе една чиния и си сипа от храната на бюфета. Кимна на другите кандидати, настани се край масата и лакомо се нахвърли да яде. Лапаше, чак ушите му пращяха.

През нощта почти не мигна. Разказът на Слапъртън не му даваше покой. Луридият, Ейбрахам Тели, дядо му… На Уилям никак не му се вярваше, че дядо му ще открадне от Института. Цяла нощ това не му излезе от ума и сега главата му все едно беше пълна със захарен сироп. Трябваше да се разсее някак. Огледа се.

Иския седеше срещу него и чоплеше храната с вилица. Пробва да улови погледа й, но тя упорито се взираше в чинията си.

— Дай да го видим тоя твой орб — подвикна дрезгав глас от другия край на масата.

Уилям вдигна глава. Фреди го наблюдаваше подигравателно, докато мляскаше разсеяно. Уилям отхапа от вареното яйце в чинията и не отговори. Не искаше да се забърква в неприятности.

Фреди обаче не смяташе да се отказва толкова лесно.

— За един ден никой не може да стигне до трето ниво — продължи той. — Освен ако не си послужи с нечестни средства.

Уилям се опита да не му обръща внимание. Съсредоточи се върху храната и леко се смъкна в стола си — в Норвегия беше виждал Айлерт да прави така, когато някой го тормози. Тази тактика обаче не произведе никакъв ефект върху Фреди. Той набоде парче бекон на вилицата си, прицели се в Уилям и „изстреля“ месото със замах. Резенът цапна Уилям право по челото и тупна в скута му.

— Остави го на мира — просъска Иския, без да вдига глава.

— Я млъквай — сряза я Фреди.

— Просто искам да се храня на спокойствие — настоя тя.

— Затваряй си устата!

Половин яйце я улучи по слепоочието и падна в чинията й. Иския сви юмруци и затвори очи. Уилям хвърли поглед към Фреди. Беше заредил импровизираната си прашка с парче салам. И пак се целеше в Уилям. Явно твърдо беше решил да му смачка фасона.

Уилям сведе глава и продължи да се храни.

— Да не се мислиш за по-добър от нас само защото ти е провървяло по случайност, а? — процеди Фреди.

— Какво сте се развикали! — смъмриха ги двама-трима възрастни.

Уилям усети как по челото му избива студена пот, а по вените му плъзва адреналин. Отпусна рамене и продължи да се храни. Парче салам го уцели по носа.

— Не му обръщай внимание — прошепна Иския. — Има концентрацията на златна рибка. След минута ще е забравил какво прави.

Уилям вдигна глава и срещна погледа й. Докато се взираше в големите й сини очи, у него се вля нова сила.

— Казах ти да си затваряш устата! — разяри се не на шега Фреди и запрати шепа бъркани яйца право в очите й. — На никой тук не му пука какви ги дрънкаш! — и той отново зареди вилицата.

— Престани — предупреди го Уилям.

— О, той можел да говори! — възкликна ехидно Фреди.

В продължение на минута двамата се взираха един в друг.

— Добре. В два часа̀ зад Орбаторията. Мъртъв си! — изръмжа Фреди и излезе от столовата с наперена крачка.