Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уилям Уентън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Luridiumstyven, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Dave (2019 г.)

Издание:

Автор: Боби Перс

Заглавие: Уилям Уентън и крадецът на луридий

Преводач: Ева Кънева

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: норвежки

Издание: първо

Издател: ИК „ЕМАС“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман (не е указано)

Националност: норвежка

Редактор: Цвета Германова

Коректор: Василка Ванчева

ISBN: 978-954-357-397-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10371

История

  1. — Добавяне

Трийсет и осма глава

— Тук няма никого — установи Уилям.

Иския се мушна след него.

Пред тях стояха десет огромни криокамери, строени в редица. Стигаха чак до тавана и бяха номерирани от едно до десет.

— Кой ли ги е внесъл тук? — зачуди се Иския.

Уилям не отговори. Приближи се до криокамера номер седем и избърса праха от малкия информационен дисплей.

— Минус сто деветдесет и шест — прочете той показанията на термометъра.

— Какво ще рече? — Иския посочи същия информационен дисплей на съседната криокамера.

Там застрашително мигаше червен индикатор. Уилям отиде да провери.

— Тук температурата се е покачила до минус деветдесет и осем и продължава да се повишава. — Той погледна угрижено Иския. — На нас не ни трябва този. Май започва да се размразява.

Уилям пак погледна дисплея. Минус петдесет и осем градуса. Отвътре се разнасяше трополене и хъхрене.

— Може да стане опасно. — Иския отстъпи две крачки назад.

— Зависи какво има вътре. Навярно залпът го е активирал.

Взираха се в повишаващите се градуси. Температурата стигна нула и в криокамерата всичко утихна. Уилям и Иския затаиха дъх и зачакаха.

— Не се случва нищо — констатира с облекчение тя.

Неочаквано криокамерата се разцепи на две. От отвора блъвна сив дим. Уилям и Иския се отдръпнаха, но продължиха да се взират в дима, а той прииждаше към тях като сънлива приливна вълна.

— Не ми харесва — обади се момичето.

И на Уилям не му харесваше. Той вдигна треперещата си ръка и посочи нещо, което се движеше пред тях.

Нещо голямо.

— БЯГАЙ! — извика и повлече Иския със себе си. Провряха се през дупката в стената и хукнаха към танка.

Стената зад тях избухна в облак прах и парчета бетон.

Появи се огромен робот. Огледа се. На върха на тялото му беше монтирана глава на глиган със светещи червени очи и дълги бивни. Беше висок колкото осветителен стълб. Видя, че Уилям и Иския се качват на танка, нададе оглушителен вой и се насочи към тях. Подът се тресеше под стъпките му.

— Спукана ни е работата — прошепна Уилям.

— Погледни! — посочи Иския.

Малкият бръмбар, появил се изневиделица, се стрелна покрай тях и продължи към робота глиган. Чудовището го видя и мигом се закова на място.

Не щеш ли, бръмбарът започна да вибрира силно.

— Какви ги върши? — ужаси се Иския.

— Не съм съвсем сигурен.

Роботът глиган се взираше в миниатюрния бръмбар, който растеше пред очите му. След поредица механични промени бръмбарът се преобрази в човекоподобен робот. Само главата му си остана бръмбарска, с дълги поклащащи се антенки.

След края на метаморфозата роботът почти достигна височината на робота глиган. Изправи тяло и връхлетя глигана с неистово ожесточение. Глиганът се отдръпна и вдигна един танк. Запрати го срещу робота бръмбар, но той отби машината, все едно беше футболна топка. После подложи крак на робота глиган и го просна звучно на земята.

— Той ни спаси! — възкликна тържествуващо Иския.

Уилям обаче не бързаше да ликува. Този робот бръмбар му напомняше нещо. Уилям го позна по шума от стъпките.

— Какво има? — попита момичето, когато видя изражението на приятеля си.

Роботът бръмбар се обърна към тях и ги огледа.

— Още нищо не е приключило — прошепна Уилям и заотстъпва заднешком. — Това е онзи робот.

— Кой?

— Помощникът на Ейбрахам. — Уилям се покатери на танка, подаде ръка на Иския и я изтегли.

Капакът още стоеше открехнат. Роботът бръмбар тръгна към тях с широки крачки. При всяка негова стъпка в помещението отекваше грохот.

— След теб! — извика Уилям и отвори широко капака.

Иския скочи в танка. Уилям я последва и едва успя да хлопне капака, преди роботът бръмбар да се вреже с такава сила в танка, че машината се отлепи от земята. Момичето изкрещя и размаха панически ръце в опита си да намери опора. Строполиха се на пода и останаха да лежат.

Ушите на Уилям пищяха. При сблъсъка си беше ударил много лошо главата. Надигна се, надникна през люка и видя, че роботът отново тръгва към тях.

— Пак ще атакува! — предупреди той и се вкопчи в седалката.

Танкът се издигна. Забиха се в стена и пак се строполиха с трясък.

— Иския? — огледа се Уилям.

Видя я под едната седалка. Пропълзя до нея и я разтърси.

— Иския? Иския! — завика той и внимателно я обърна по гръб.

Тя не реагираше.

Роботът отново вдигна танка. Уилям се хвърли върху Иския да я защити от новия удар. Танкът обаче замръзна във въздуха. Момчето отвори очи и се огледа. Подскочи: през люка в него се взираха две светещи очи.

Той пропълзя до другия люк и надникна.

Танкът се полюляваше от ръцете на робота високо във въздуха. Уилям си даваше сметка, че двамата с Иския няма да оцелеят при нов сблъсък. Незабавно трябваше да предприеме нещо.

Хвана лоста за управление и го дръпна настрани. Горната част на танка се завъртя и се насочи срещу гигантското туловище на робота. Танкът се разклати. Роботът го вдигна още по-високо. Явно се готвеше пак да го хвърли. Уилям се вкопчи в командното табло и натисна голямото червено копче. Отвън се разнесе силен пукот. Роботът бръмбар се олюля и залитна назад. Танкът изгромоля и после всичко утихна.

Уилям лежеше и се ослушваше. Не чуваше нищо. Излази до единия люк и надзърна. Не се виждаше нищо.

— Иския! — извика той и се приближи до нея.

Наведе се и долепи ухо до устните й. Дишаше ли?

— Иския, чуваш ли ме?

Никаква реакция.

— ИСКИЯ!