Боби Перс
Уилям Уентън и крадецът на луридий (22)

Двайсет и първа глава

В два часа Уилям стоеше зад Орбаторията. Явно не си правеха труда да почистват снега — стигаше му до коленете. Заради голямото напрежение обаче той не усещаше студ. Обикновено избягваше да попада в такива ситуации. Навярно се стигна дотук или защото бе спал лошо, или заради разказа на професор Слапъртън. Чувстваше се замаян. Огледа се. Да не би Фреди да го беше хванало шубето и да се бе отказал? Реши да изчака още пет минути.

— Готов ли си? — чу внезапно той дрезгавия глас на Фреди.

Обърна се. Противникът му беше довел още две момчета.

— Никак не ми изглеждаш готов — подхвърли той и се ухили.

— Готов съм — излъга Уилям.

— Сигурно никога не си участвал в дуел с орбове. — Фреди вдигна своя.

Дуел с орбове? Какви ги дрънкаше Фреди?

Уилям се беше настроил за традиционен момчешки бой с юмруци.

Побърза да извади орба от джоба на якето си. Сърцето му биеше лудешки — направо щеше да изскочи от гърдите. Приятелите на Фреди се отдръпнаха, а самият той хвана орба здраво с две ръце и го завъртя няколко пъти. После го запрати право срещу Уилям. Орбът полетя с главоломна скорост. Уилям едва успя да залегне върху снега, преди орбът на Фреди да прелети точно над главата му. Уилям се сви на кравай и се огледа къде е паднал. Но вместо да се забие в стената отзад, орбът отскочи като бумеранг и полетя обратно. С майсторско движение Фреди го улови като професионален бейзболист. Преди Уилям да се опомни, Фреди запрати орба повторно срещу него. И пак се наложи Уилям да се хвърли върху студения сняг. Орбът се върна при Фреди. Уилям се изправи. Огледа се. Видя, че сред публиката вече са и другите кандидати. Само Иския не се виждаше никаква.

— Какво се туткаш? — извика Фреди. — Нищо ли няма да направиш? Улесняваш ме максимално.

Уилям се опита да хвърли своя орб, но орбът на Фреди го уцели в корема, отхвърли го назад, той се строполи тежко и потъна в дълбокия сняг. Остана да лежи по гръб. Нараненото място го болеше.

Положението ставаше напечено. Уилям се претърколи ничком, без да прави опити да става. Хвана орба и изпъна ръце напред. Съсредоточи се максимално. Чуваше как Фреди се хили и подвиква подигравателно, но не различаваше думите. Потъна в дълбока концентрация. Почувства познатото пърхане в корема, предвещаващо поредния пристъп. То плъзна по ръцете и главата му. Пръстите му се размърдаха енергично. Усети как орбът на Фреди го перна лекичко и отмина, но не му обърна никакво внимание. Неговият орб изщрака няколко пъти и се уголеми. На екранчето светна числото четири. Уилям изпита внезапна увереност в действията си. Вдигна глава и видя приближаващия се към него орб на Фреди. Претърколи се и запрати своя. От него лумна синя светлина. Около Уилям се образува прозрачна обвивка. Орбът на Фреди рикошира в нея и се разби в снега.

От дупката в бялата покривка се вдигна облаче дим. Уилям се взираше в своя орб, който продължаваше да кръжи над него. Протегна ръка. Синята светлина угасна и орбът се спусна върху дланта му. Онемял, Фреди се взираше в Уилям.

— Н-н-но как…? — заекна той.

Лицето му беше побеляло като снега наоколо. Приятелите му го повлякоха и групичката се изгуби зад ъгъла.

Над обширния площад зад Института валеше сняг на парцали. Уилям вървеше и зъзнеше. От двете страни на алеята се извисяваха редици величествени дървета.

Той погледна орба в ръцете си. Вече бе стигнал до четвърто ниво. Орбът сякаш схвана, че Уилям се нуждае от помощ. Все едно двамата вече представляваха силен тандем. Напъха го дълбоко в джоба на якето си, питайки се какви ли още тайни крие магическата топка.

Неочаквано Уилям се закова намясто. Имаше чувството, че някой го гледа. Вдигна глава и видя Иския, застанала до едно от гигантските дървета. Дали знаеше, че той е излязъл победител в дуела с орбове?

— Уилям! — махна му да отиде при нея.

Той се приближи. Иския отстъпи, долепи се до ствола на дървото и му направи знак да я последва. Дългите заскрежени клони ги скриваха от прозорците на сградата отпред. Двамата постояха, загледани един в друг. Уилям усети как се изчервява.

— Благодаря — каза тя.

— За какво? — попита леко изненадан Уилям.

— Задето даде на Фреди да се разбере. Заслужаваше си го.

— Май му счупих орба и ми е малко съвестно.

— О, изобщо не бери грижа — махна с ръка Иския. — Ще му го поправят. В най-лошия случай ще се наложи да му изработят нов. Просто ще трябва да започне от нулата — усмихна се злорадо тя.

Протегна ръка на Уилям.

— Приятели?

Той се взираше в дланта й, все едно е същество от друга планета.

— Приятели? — повтори въпросително Иския.

— Приятели — усмихна се Уилям и стисна топлата й десница.